fb
Ревюта

„Градината на пеперудите“ – потапяне в една извратена фантазия

4 мин.

В началото на годината издателство „Millenium“ запозна българската книжна аудитория с творчеството на писателката Дот Хъчисън. Романът й е сред финалистите в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016 г. в категория „Хорър“. Аз обаче смятам, че „Градината на пеперудите“ е много повече психотрилър, отколкото хорър.

Когато работата на художника е толкова добра, се оказва прекалено трудно да устоиш на изкушението да подариш всяка свободна секунда на книгата, заслужила такава удивителна корица. Но не само Живко Петров се явява главен виновник за избора ми на четиво. Отлично си спомням деня, в който влязох в книжарница „Хермес“ във Видин и чух момичетата, работещи там, да водят повече от разпален разговор за новоизлезли заглавия. Това ревю е посветено на едно от тях, а по другото все още точа лиги и чакам да му дойде времето – „Зад затворените врати“ на Б. А. Парис. Личните ми адмирации за тези дами! Благодаря им за емоцията!

В „Градината на пеперудите“ авторката ни разказва невероятната история в две сюжетни линии. В едната специалните агенти на ФБР — Виктор Хановериан, Брандън Едисън и Мерседес Рамирес — провеждат разпит на едно от малкото оцелели млади момичета, заложнички на сериен убиец, когото наричат Градинаря. Тя им разказва за живота си преди и по време на пленничеството си. Инара отговаря хладнокръвно и спокойно на всичките въпроси, събуждайки подозренията на агентите дали всъщност не е съучастничка в престъпленията на своя похитител.

Кое е по-лошо от смъртта, Мая?

Чрез втората сюжетна линия Дот Хъчисън ни кара да съпреживеем изпитанията, споходили Инара в скритата от света, едновременно приказна и ужасяваща Градина. Отвлечените Пеперуди са хубави и много млади, за да могат да запълнят по перфектен начин извратената колекция на заможния психопат, решил да си присвои животите им. Всяка от тях знае, че оптималната възраст, която може да достигне, ако не се спаси преди това, е двайсет и една години. Ясно им е също, че спасението най-вероятно няма да дойде за тях, както не е дошло и за множеството им предшественички през последните десетилетия. Момичетата живеят с ясното съзнание, че в деня на навършване на пълнолетието си татуираните им с пеперудени криле гърбове вече ще красят коридорите, за да запълнят откачената колекция на похитителя си и да всяват още повече ужас у „сестрите“ си.

Дот Хъчисън (снимка: Goodreads)

Градинаря е изявен филантроп и меценат в публичния си живот. Затова в сърцето на романа откриваме множество препратки към различните видове изкуство, особено към литературата. Границите между красивото и отблъскващото силно се преплитат и размиват една в друга, изпълвайки същността на образа на основния антагонист.

Основен, но не и единствен. Към неговите безумства се присъединяват и синовете му – кой с отвратителни постъпки, кой със страхливо бездействие. Но най-неприятна ми беше персоната на единствената бивша Пеперуда, спасена от смъртта зад витрините. Задачата й е да помага в грижите за момичетата, като това включва дори и излизане извън тайното им убежище. Любовта към собствения й мъчител е толкова силна, че тя никога не си е помисляла да издаде злодеянията му, но също така се старае да е по-добра в укритието си. Тук имаме пример за психологическия феномен, наречен Стокхолмски синдром, разпознаващ се у жертвите, изпитващи топли чувства към мъчителите си.

– Тогава защо не мога да извлека максимума като теб?
– Живяла ли си в щастлив дом?
– Да.
– Ето защо не можеш да извлечеш нищичко.

„Градината на пеперудите“ е ужасяващо добър роман, показващ детайлно и живо тайните лица на хората с психични отклонения и различните реакции, които те са способни да отприщят у останалите. Книга, която ще ви накара да усетите кръвта, течаща във вените ви. И, безспорно, да я смрази от ужас.

Още мнения за романа можете да прочетете в сайтoвете „Cineboom“ и „Под моста“, както и в блоговете „Книгоядец“, „Книжен Петър“, „LadyBug’s Page“, „Reader Sense“, „Reading is dangerous“„D. K. K. Creations“ и „Четиво“. Не пропускайте и видеоревюто на Алекс в booktube канала „Четат ли двама“.

[ + ]