Не помня кога и как точно попаднах на яркосинята корица със заглавие „Мидълсекс” на Джефри Юдженидис, но смело мога да твърдя, че това е една от най-хубавите книжни случайности.
„Мидълсекс” е необикновена книга, която бързо те въвлича в историята си. Историята на Калиопа Стефанидис – дете, което се ражда два пъти. Веднъж като момиче, а след това като момче. Не може да си го представите, нали? Не е и нужно. Юдженидис умее да разказва с лекота и топлота на езика онова, за което другите не говорят или просто не искат да говорят. Заглавието подсказва, „Мидълсекс” проследява живота на един хермафродит, една рецесивно мутирала пета хромозома. 20-те години в Смирна, 70-те години в Детройт, наши дни в Берлин. Роман обхващащ историята на три поколения, едно семейство, което носи белезите на рода си, белезите на годините, в които са живяли и белезите, които сами са си причинили.
Докато прелистваш страниците имаш усещането, че току-що си срещнал стар познат, с когото отдавна не сте се виждали. През цялото време чувстваш героя като свой приятел. Толкова близък и искрен. Точно и затова, докато разказваш на приятели за Калиопа, която всъщност е момче, нито за миг нямаш усещането, че това е нещо странно, нещо нередно. Сигурно вече се объркахте. Истината е, че никъде в романа няма операция или нещо толкова категорично поставящо етикета за пол – мъж или жена. Калиопа се ражда. Може би така беше редно да започна. Калиопа се ражда, а нейните родители я отглеждат и възпитават като момиче. На 14 същото това момиченце започва ясно да осъзнава, че промените, които се случват с тялото й и които чак сега осъзнава, придават нов смисъл на живота й. На нея като него. В живота (ни) нищо никога не е толкова просто и еднопластово. Така и тук.
Романът обаче далеч не е просто художествена измислица. Девет години са били необходими на автора, за да създаде този чутовен роман, който прилича на автобиграфия заради всичките истинни и медицински данни в себе си, но не е. Обожавам истории, в които истина и неистина са толкова добре преплетени. През цялото време се питаш, какво ли прави сега Кал в Берлин? Щастлив ли е? Носи ли белезите на своето детство или ги е преодолял напълно? Ставаш съпричастен с личната му съдба и ти се иска да бъдеш поне наполовина толкова мъдър, колкото героят му.
Изключително емоционален роман, който не те оставя безразличен. Великолепен. „Мидълсекс” е от книгите, с които свикваш – да са там, на нощното шкафче, в плажната чанта, на леглото или до компютъра. Свикваш и не ти се иска да ги пускаш. История, която помниш дълго след като прочетеш.
Ако все още не си се убедил, че този роман е точно за теб, то виж какво са писали по темата Милена Ташева в “Аз чета”, „Книголандия”, “Книгозавър”, “Словеса”, “Изтърсачето”, “Sun’s calling!”, “Капитал”, “Вълненията на Точката”, “Webcafe”, БХК.
