Всеки е имал моменти, в които му се иска да хване някоя от историите си и така да я доукраси, че да не може сам да познае бил ли е част от приключението или не. Грешка, всеки го е правил! Така и с „Когато бях морски капитан“ на Михаил Вешим – всичко започва с лоша компания за маса (съпругата, разбира се), която припомня още на първата чашка, че говориш врели-некипели (затова и не пиеш с нея, нали така?). И се започват едни далечни и къдрави истории – за Москва, за Пхенян, за Париж, та дори за (не)известен хърватски остров.
Но… това със сигурност не е сред най-смешните книги на Вешим. Да, има доста екзотика; да, множество забавни и дори абсурдни ситуации се нижат една след друга, но някак я няма онази щипка от специалната Вешимовска подправка, която те кара да се смееш на глас. Няма го изненадващия обрат в хумора…
„Когато бях морски капитан“ обаче води сериозна битка с клишетата. Не само че ще прочетете такива за всички държави, които героят е „посетил“, но и ще ги видите чудесно осмяни.
И все пак, разказвачът си е разказвач – той може да направи интересна ВСЯКА история. А, и не пропускайте „Пътешествия без куфар“ – цикъла пътеписи, който всеки уважаващ себе си сатирик трябва да има в своята колекция ;)
