Алек Попов несъмнено е един съвременните автори в родната литература, за които се обсъжда, говори и пише много. Нямаше как най-накрая да не си купя нещо негово. И така, стоя в книжарницата и се чудя дали да бъде „Черната кутия“ или може би „Мисия Лондон“? В крайна сметка избрах последната вероятно заради определението „най-смешна книга в новата българска литература“. А тя наистина е смешна :)
Става дума за българското посолство в Лондон, където живеят няколко късметлии, успели да избягат от родината, която за тях представлява по-скоро зла мащеха, а не любяща майка. Всеки един от героите в посолството живее в своя свят със своите притеснения, били те липсата на секс или липсата на функционираща прахусмукачка. Ежедневието им е толкова по нашенски безумно, че си склонен да се запиташ дали действието все пак не се развива в България?! Но не, в тази книга става дума за Лондон, патици с микрочипове, принцеса Даяна и дори Кралицата – нищо, свързано с България и едновременно с това обвързано с България.
Спокойно мога да кажа, че в „Мисия Лондон“ аз лично откривам съвременния Бай Ганьо, който вече е истински европеец, но отново „все не е дотам“. И той пак е смешен, но и леко жалък. Четейки книгата, мислено набелязвах различни комични моменти и случки, шантавата развръзка обаче буквално ме шамароса и изведнъж видях как смешното се превръща в трагично. А понякога ние сме точно такива, да не се лъжем. Още много мисии трябва да изминат, за да ги стигнем.
Честно мога да кажа, че „Мисия Лондон“ наистина много ми хареса! Стилът на Алек Попов също определено ми допадна – изчистен и лесен за четене. Малко ми прилича на Алеко, а може би си въобразявам. :)
Ключови реплики относно българите:
„Умът ми не го побира! (…) Изглеждат нормални същества, почти като нас…“
„Знаеш ли колко усилия полагат, за да постигнат що-годе европейски имидж?!“
Ключови реплики на българите:
„Ще оцелея! Каквото ще да става…“
„Ще се измъкна от тия лайна, каквото ще да става!“
