Маниакалните пориви на един социопат, мечтаещ за значимост, достигат връхната си точка в ранна мъглява утрин. Група безработни цяла нощ чакат търпеливо интервюто за работа, след което животът им може да се подобри. Само че, както често става, не само не се подобрява, но и… приключва. Откраднат мерцедес се врязва в тълпата, оставяйки след себе си кървава каша от тела, крайници и мечти, които никога няма да се осъществят. Класическо начало за новата трилогия на Стивън Кинг, за което вече писахме в „Аз чета“. Романът е издаден на български от издателство „Плеяда“ в превод на Весела Прошкова, Даня Доганова и Павел Боянов.
Тук обаче ще се съсредоточа върху едноименния сериал на телевизия Audience, който се появи в година, наситена с адаптации по Краля на ужаса. Приятно ми е, когато мога да направя паралел между книга и нейната екранизация. В случая се запознах и с двете в рамките на едва няколко месеца, така че впечатленията ми са още свежи. Бързам да кажа, че през 2018 г. предстои да излезе и втори сезон на сериала, но сега ще споделя впечатленията си от първи.
В кожата на пенсионирания детектив Бил Ходжис влиза Брендан Глийсън, който за мен е страхотно попадение за ролята. Често оставам недоволен от избора на актьорите, които се въплъщават в книжни персонажи, защото в главата ми героите са изглеждали съвсем различно. Тук обаче си стиснахме ръцете. Глийсън умело пресъздава апатията на Бил, неговата тромавост и добродушност, но и мечешка сила и решителност, които чакат да бъдат отприщени. Много е лесно да харесаш симпатичния му образ.
На такъв позитивен герой трябва да му се намери и равностоен антагонист. С тази задача кастинг екипите са се справили още по-добре. Хари Тредауей изглежда потресаващо достоверно в ролята на Брейди Хартсфийлд. Някои от най-брилянтните сцени в сериала са с негово участие. Има един танц в мазето, от който с лекота те побиват тръпки. Абсолютно чалнат образ, донякъде (може би визуално) напомнящ Рами Малек в Mr. Robot – откачен поглед, към който цялата психиатрия жадно протяга ръце. Отлично попадение е и Кели Линч, която има честта да играе не по-малко шантавата му майка. Сега си давам сметка колко важен е първоначалният избор на актьори, за да ти е лесно след това да изцедиш всичко от тях в името на зрителя.
Сериалът има силно изразен характер. Това не означава, че бяга от атмосферата на книгата, напротив – със собствени похвати отдава почит към творчеството на Стивън Кинг. В сценария по особено интелигентен начин са вмъкнати препратки към цял куп негови произведения, било като имена на герои, заведения, песни, сцени. Убеден съм, че съм пропуснал много от тях, защото не съм от най-наблюдателните и досетливи зрители, но някои ги хванах и ми стана приятно. Хубаво е, когато екранизацията не следва дословно принципа „създаваме гарантирано успешен продукт за хора, които ги мързи да четат, но пък искат да разберат какво се случва„.
Шапката на сериала е измислена умно, като е различна за всеки епизод в унисон с настроението и моментното състояние на Бил Ходжис. Промяната е малка, като някои зрители дори ще превъртят напред и няма да я забележат. За по-наблюдателните обаче тя е там и ще ги зарадва. Супер решение!
Вече споменах голямото значението на музиката в „Мистър Мерцедес“. Песните не са ми познати и това е нормално – вероятно отразяват края на 80-те години в Щатите. Това обаче не ми пречеше да се заслушам в текстовете, където също открих дребни закачки и свежи идеи.
Видно е, че „Мистър Мерцедес“ е правен от фенове. Хора, които освен че си вършат съвестно работата (това е ясно), влагат и нещо допълнително. Като почит, като благодарност и като свой собствен почерк. Сюжетът е обогатен с нови герои, дори главни такива. Някои от персонажите в книгата не са получили достатъчно внимание и има разминаване във финалната сцена, но не мисля, че това са пропуски, за които читателите биха недоволствали.
Продуцентите и екипа са направили достатъчно, за да държат интереса на зрителя в продължение на 10 епизода. Резултатът оправдава техните усилия, защото романът и сериалът не се дублират или припокриват напълно. Пасват си като двама братя, които знаят семейната история, но всеки я разказва спрямо собствените си възможности.
Митко харесва не само сериала, но и романа. Не пропускайте ревюто му тук.
