„Момичето от другия бряг“ (изд. „Слънце“) започва със сцена, в която главната героиня Сайоко наблюдава самотната игра на тригодишната си дъщеричка Акари. Тревога изпълва младата майка, която разпознава в картината собствените си преживявания като малка – група деца, забавляващи се заедно на площадката, и изолираната им връстничка, твърде срамежлива, че да заслужи приятелството им.
Причината за безпокойството на Сайоко е, чe собственият й статут така и не е претърпял положителна промяна – години след съзряването си тя все още седи встрани от множеството. Единственото, което е различно, са кликите – те вече не се формират от ученички, а от останалите майки, които разговарят помежду си и едновременно с това зорко следят играта на отрочетата им да не загрубее. Дали същата съдба очаква и Акари?
Тази прекъсната връзка между индивида и естествената му среда е крехката нишка, по която пристъпва японската писателка Мицуйо Какута в изграждането на романа си.
Нежната и жизнерадостно цветна корица на Христина Дойчинова може да ви подведе в очакванията ви – това определено не е нежна и жизнерадостна история. „Момичето от другия бряг“ е тиха, спокойна и интровертна книга, която предразполага към размисъл и вглъбяване в онова мистериозно пространство, назовано „между редовете“. Тя отразява женската страна на японската душа в рамките на ежедневието и съвременното общество, като подтиква читателя не толкова да чете, колкото да наблюдава случващото се по страниците.
Какута разказва историята на две жени, които стават близки приятелки и дори спасителки една за друга – вече споменатата Сайоко и независимата предприемачка Аои. Пътищата им се пресичат, когато Сайоко взема дръзкото решение отново да тръгне на работа и е наета от „Платинена планета“ – затъналата финансово туристическа фирма на Аои. Какво му е толкова дръзкото на избора й ли? Сайоко не среща никаква подкрепа в начинанието си – принудена е непрестанно да търпи неодобрителните коментари на тъща си и презрителното отношение на съпруга си, както и да се бори с нестихващото чувство за вина, че по някакъв начин изоставя дъщеря си.
Младата майка обаче проявява инат и се влива в редиците на загиващия бизнес, който се опитва да разшири дейността си с… услуги за почистване по домовете. Може да не звучи като професия, която би възродило интегритета на Сайоко, но всъщност героинята се наслаждава на чувството да бъде полезна и усилията й да допринасят за някаква крайна цел. Този лишен от чар труд и отношенията с колегите и ексцентричната й шефка я облагородява душевно така, както стотиците приготвени вечери и съпружески прищевки не успяват.
Паралелно научаваме и историята на Аои – връщаме се назад в гимназиалните й години, към приятелството й с чудатата Нанaко и опитите на двете момичета да оцелеят в училище, раздирано от сплетни, племенни съюзи и тормоз над клетниците, изтласкани отвъд редиците. Причините Аои доброволно да избере живота на отшелник насред тълпата се крият някъде там.
Мицуйо Какута (снимка: The Diplomat in Spain)
Мицуйо Какута е писател с ненатрапчиво присъствие. Стилът й е много рефлективен – не забива случки и фрази в мозъка ти все едно са пирони, а кротко и търпеливо подрежда историята пред теб и ти предоставя читателската привилегия да я пречупиш през собствената си призма и да я разтълкуваш така, както сам прецениш за добре.
Струваше ми се обаче, че текстът не върви толкова гладко и шлифовано, колкото би ми се искало – на места звученето му доста ме препъваше. Не мога да кажа със сигурност на какво се дължи, тъй като екипът, работил по книгата, е отличен и не предполага пропуски. Преводът е на Дора Барова, а редакцията – на изтъкнатия японист Братислав Иванов. Може би така пише самата Мицуйо Какута и предаването й на български адекватно отразява специфичния й стил.
Не бих препоръчала „Момичето от другия бряг“ така волно, както го правя по принцип с книгите, които са ми допаднали. Мицуйо Какута е написала рядък вид роман, от който читателите на съвременна литература като че ли все повече отвикваме. Той не се осланя на драма, екшън, изненадващи обрати и разтърсващи емоции, а се посвещава с цялото си сърце на една житейска и достоверно предадена човешка история, толкова обикновена, че може да се стори скучна на онези, които в литературата търсят бягство от реалността.
„Момичето от другия бряг“ изисква да се вгледаш по-внимателно в нея, защото внушенията й не са очевидни и повърхностно поднесени. Напомни ми за своеобразна книжна медитация. Ако искате да научите повече за начина на живот на съвременните японски жени (какъвто беше моят случай) или ви се чете популярен далекоизточен роман на близка тема, Мицуйо Какута е вашата авторка. Ако обаче нямате търпението да я опознаете, не се изкушавайте.
