„Момичето преди“ (изд. „Софтпрес“) е първият психотрилър на Дж. П. Дилейни (известен автор под друго име в друг жанр), но имам предчувствие, че няма да е последният. Романът държи в напрежение от първата до последната страница и въпреки липсата на страшни и/или кървави детайли, на моменти успява да те накара да настръхнеш от уплах.
Действието се развива през гледните точки на Ема и Джейн – съответно преди и сега, които, водени от различни мотиви, наемат невероятно модернистична къща с нисък наем в хубав квартал на Лондон. Уловката е, че тя върви с цената на 200 правила, а преди това потенциалният наемател трябва да отговори на куп въпроси и ако бъде одобрен, да се срещне за интервю с Едуард Монкфорд – ексцентричния собственик и архитект на къщата.
Ако някога сте се позовавали на прословутата фраза на Лудвиг Мис ван дер Рое „Малкото е повече“ (Less is more), то правилата, реда и подредбата на Фолгейт Стрийт превръщат този израз в закон. Със сигурност ще ви накарат да се замислите, преди да отговорите на въпроса: Моля, направете списък на всички вещи, без които не можете.
Ема е била ограбена и вижда къщата на Фолгейт Стрийт 1 като сигурното място, в което да изгради съвместен живот с приятеля си Саймън. Джейн пък е родила бебето си мъртво и търси ново начало, а и вече не може да си позволи по-скъпата квартира. И двете жени биват одобрени от Едуард и се нанасят в минималистичния, технологичен дом.
В началото за Ема и Джена къщата изглежда като дома мечта, макар и с толкова правила, но постепенно изплуват тайни, които ще нарушат блаженото им спокойствие. Истината и лъжата са така преплетени, че трудно могат да бъдат отличени една от друга. Неясната смърт на Ема увеличава сянката над Фолгейт Стрийт 1. Оказва се, че това не е първата смърт там – при строежа са загинали жената и детето на Едуард, което е довело до неговото пълно вманиачаване в минимализма. Всъщност къщата е била предвидена за техен дом.
Образът на Едуард трудно може да се опише като противоречив, даже в началото би следвало да ти стане симпатичен – гениален богат архитект с привлекателна външност, но поведението му е странно. Той е обсесивен и властен, и от първите страници става ясно, че е човек с проблеми.
Основната ценност на книгата са темите, залегнали в сюжета. Една от тях е тази за минимализма. Това течение вече си има своите последователи, които само се увеличават с времето. Влиянието му се вижда в новата архитектура и по-големите отворени пространства, които са пълна противоположност на малките стаички, предпочитани в близкото миналото. Разбира се, къща, напълно лишена от врати, като тази в романа съм виждала само в един корейски сериал, но бъдещето чука на вратата.
„Момичето преди“ засяга и някои интересни психологически теми, като поведенческите модели в интимните връзки, преодоляването загубата на дете и още една, която поради възможни спойлери няма да напиша. Всички те ще витаят в съзнанието ви дълго време, след като сте прочели романа и разкрили загадката.
Прочетете и ревюто на Милена Трендафилова, която също е останала очарована от романа.
