Точно преди Kоледния панаир на книгата, който, както най-вероятно знаете, се провежда всяка година на територията на Националния дворец на културата, от издaтелство „Кибеа“ направиха голяма и смела стъпка към широкоскроения книгоиздателски бизнес. Бих искала да използвам повода, за да ги поздравя за тяхното начинание, защото съм сигурна, че няма да им е лесно!
Книжката, за която ще ви разкажа в това ревю, не е обикновена и определено не е от онези, с които сте свикнали да приспивате децата си вечер. Но пък се запитайте, моля, когато бяхте малки, четяхте ли истории за говорещи гъби за миене на чинии само и само да не ви е страх и да не ви стане нещо? Аз лично съм израснала с приказки за триглави хали и за Синята брада, който убивал жените си, така че посрещнах с отворени обятия, а сега представям и пред вас Мортина – момичето зомби, което си търси приятели.
Трябва да си призная, че по принцип не чета детски книжки за собствено удоволствие, а пък и все още нямам деца, на които да чета каквото и да било за тяхно. „Мортина – история, от която да умреш от смях“ от Барбара Кантини ме „намери“ във входящата ми поща – сред книгите, които представям в ежеседмичната рубрика за новите заглавия, които са се появили на пазара. Нямаше как да не ми направи впечатление, защото моето име е почти същото като нейното. Дели ни една буква разлика! Е, и няколко капки кръв, но какво пък толкова. Мортина щеше да е Мартина, ако беше малко момиченце с румени бузки, само че тя е по-различна и по-модерна героиня, отколкото щях да бъда аз, ако ме бяха нарисували. :)
Кучето-албинос Скръбен
Мортина живее съвсем близо до село, в което има много деца, но не познава нито едно от тях, защото леля ѝ Упокойна не я пуска никъде. Освен това я кара да се преструва, че във Вила Упадък, която двете обитават, всъщност няма абсолютно никого. Единственият другар на нашата героиня е кучето ѝ албинос, наречено Скръбен. Не се живее лесно без приятели, да знаете, дори да сте зомби и да можете да отделяте частите от тялото си, за да си играете с тях. Просто не е същото…
След първия си, но неуспешен опит да излезе в селото Мортина все пак получава своя звезден шанс! На Хелоуин всички деца ще трябва да се маскират, за да се превърнат в нещо зло, в нещо страшно. Нужно ли е и тя да се старае толкова? Разбира се, че не! Вече си има смъртнобяла кожа, както и големи, лилави кръгове под очите. Ако си намери само една рокля и една кошница, ще е готова за празника! Най-накрая ще може да се слее с тъплата, за да се почувства като другите малчугани…
Как точно продължава историята, можете да разберете сами, но първо ще ви споделя защо харесах тази книжка и какво намерих в нея. Предимство номер едно – изданието е луксозно, с дебели корици и в много симпатичен формат. Второ, илюстрациите са, както се казва, един път. Просто страхотни! Тяхната създателка и авторка на историята Барбара Кантини е работила като аниматорка за италианската телевизия РАИ и е спечелила награда в конкурса „Илюстратор на годината“. Рисунките ѝ са много забавни и цветни, а върху част от тях има и надписи, които ще ви разсмеят още повече. Аз си ги разлиствах и разглеждах с голям кеф, отделно от самото четене на текста.
Мортина
Но най-важното, което ми се иска да споделя, е, че според мен тази книга допринася за съзряването на емпатични деца, които не се държат лошо със своите връстници, различаващи се по някакъв начин от тях самите. Мортина е пример за дете, което иска да бъде като останалите, но просто не е и трябва да избира между два варианта – завинаги да остане сама или да се постарае другите да я приемат, без да се страхуват от нея. Независимо от всичко, тя носи добрина в мъничкото си, но мъртво сърце. Смятам, че ролята на родителите е следната – да дават добрия пример и да възпитават в състрадание. Книжката на Барбара Кантини е страхотен повод да обяснят на своите слънчица, че на площадката може да срещнат всякакви деца и не би следвало да се страхуват, да бягат от тях или да ги удрят.
Както споменах, аз нямам деца, но се надявам един ден да успея да отгледам такива хлапета, които не се плашат от различните си другарчета, а ги приемат с чисто сърце и ги приобщават към собствената си група. Защото всички мъници по света, каквито и да са те, имат нужда да бъдат обичани, да имат приятели, да си играят и да живеят щастливо. Не мислите ли?
Илюстрации: Barbaracantini.com
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
