Помня, че бенефисът на Христо Стоичков „50 години номер 8“ премина под невероятен дъжд. Футболните фенове бяха изпълнили Националния стадион, а изливащата се вода не можеше да помрачи настроението им. Всеки обаче остана съпричастен към един по-различен дъжд. Този, потопил в мъка очите на българската легенда. В големия празник липсваха двамата му най-добри приятели, починали наскоро – Трифон Иванов и Йохан Кройф. Две футболни легенди, на които Камата отдаде заслужена почит. Със същото отвърнаха и привържениците. Незабравим емоционален момент.
С тези спомени подходих към „Моят начин. Автобиографията“ (изд. „Ciela“, преводач Христо Димитров). Знаех, че Йохан Кройф е велик футболист. Нещо повече, знаех, че е избран за „Европейски играч на столетието“. Знаех и че е в основата на футболната революция, наречена Тотален футбол. И толкоз. Нищо друго не ми хрумваше за него. Нямах никаква представа какъв човек е и как е достигнал тези върхове. За мое съжаление, не съм бил роден в най-силните му години на активен футболист, а за треньорската му кариера бях ужасно неосведомен.
Вижте, всичко това не би ми се струвало странно, ако от 1993 г. насам не се имах за върл запалянко. Явно някъде по пътя съм натрупал доста пропуски, които мога да започна да запълвам. И с „Моят начин“ постигнах точно това.
Автобиографията на една от най-големите футболни звезди е толкова откровена, че сякаш не е предназначена за теб. Все едно Кройф говори с близък приятел, пред когото може да прехвърли целия си живот през уюта на спомените. Холандецът не крие нищо, което би развалило ореола му. Говори за страстта към футбола, която не изтлява през целия му живот. Разказва за мъката от загубата на близки хора, за огорчението от липсата на разбиране, с която се сблъсква. Не се страхува да сподели моментите, в които се е чувствал слаб и уязвим. А зад думите прозира уникално силен характер, който никога с нищо не се примирява.
Йохан Кройф (снимка: Rob Mieremet/Anefo)
Йохан Кройф е влюбен в топката от малък. Любовта е споделена и ненарушима. Независимо дали рита на улицата с другите хлапета, играе в школата на великия „Аякс“ или блести на Световното първенство по футбол, той подхожда със страст, борбеност и желание да се учи. Всяка тренировка е безценен шанс да подобри уменията си. Всеки мач – възможност да усъвършенства техниката и тактиката си. За него пътят към върха е един – чрез работа. Упорита, неспирна работа. Задълбочен анализ на грешките, стратегия за изчистването им и попиване от мъдростта на по-опитните.
От това му качество бях впечатлен най-силно. Кройф загърбва егото и осъзнава, че всеки човек е по-добър в нещо от другия. Колкото и талантлив футболист да си, не е срамно да помолиш за съвет или да се поучиш от опита на останалите. Ключът към изграждането на велик отбор – колектив, в който всеки знае задълженията си, върши ги съвестно и спомага за създаването на вдъхновяваща здравословна работна среда. Единствено футболът е важен и тази идея трябва да ври в кръвта ти – по време на тренировки, на футболния терен и дори на семейните вечери.
Трудно ми е да повярвам, че подобна всеотдайност е възможна днес. Икономическата страна на футбола поглъща и заличава традициите, честта, тръпката от играта. Докато четях книгата на Кройф, се изпълвах с удоволствие. Дадох си сметка, че като привърженик на спорта напълно споделям неговите виждания за това как трябва да се работи в един отбор. С душа, с уважение към постигнатото от миналите поколения и с преклонение пред феновете. Те трябва да бъдат ценени и забавлявани.
„Моят начин“ е чудесна биографична книга и наистина мога да говоря още дълго за нея. Препоръчвам я на всички, които някога са ритали по прашните поляни и познават дните, в които след безкрайни часове футбол не изпитваш никаква умора. Само една приятна възбуда – усещането да си част от велика игра, която се надявам, че никога няма да изгуби романтичните си корени.
Йохан Кройф е вдъхновяваща личност. Силен човек, който винаги е отстоявал позициите си. Спортист с ясна напредничава визия, поставил основите на страхотния футбол, който играе Барселона в момента. Всичко това е описано в детайли и е много ценно.
За „Моят начин. Автобиографията“ писа и Христо Блажев в „Книголандия“.
