Вероятно във всички сфери на живота е така – колкото и добре да се представяш, колкото и пъти да си бил на върха, една грешна стъпка може да помрачи цялостната ти кариера. Нечестно е да придаваме повече важност на грешките, отколкото на успехите. Но се случва. Така е и във футбола. При Стивън Джерард – една от легендите на „Ливърпул“ – този кошмарен момент е известен като Подхлъзването. Именно с него започва автобиографичната му книга „Моята история“, издадена от „Жануа 98“ в превод на Ангел Красимиров.
В годината, в която „Ливърпул“ е на три победи от шампионската титла (първата от цяла вечност!), Мърсисайдци срещат „Челси“ в решаващ мач. Треньорът на лондончани – Жозе Моуриньо – е избрал свръхдефанзивна тактика, която изнервя футболистите на „Ливърпул“. Те доминират, но без шанс за гол. В самия край на полувремето една топка е върната към Джерард. Изглежда безобидна за футболист от такъв ранг. Миг разсейване, подценяване, Стивън се озовава на земята, топката е в Ба, който напредва и отбелязва. Съотборниците му не успяват да обърнат развоя на срещата. Губят мача, а с него и титлата. Капитанът на „Ливърпул“ е съкрушен – този миг оставя незаличими следи върху характера му.
Много от хората виждат във футбола само блясъка и парите, без да осъзнават трудностите, с които се сблъскваме както на терена, така и извън него. Струва ми се, че те не осъзнават колко задължаващо е да играеш за клуб като „Ливърпул“. Където и да отидеш в моя град, се натъкваш на привърженици на „Ливърпул“ и „Евертън“. Това прави воденето на нормален живот невъзможно.
Сякаш още в началото на книгата Джерард ни казва: „Да, знам какво ви вълнува най-силно. Не ме е срам да говоря за онзи момент. Страдах, плаках, бяха развалина. Но го преживях. Имам да споделя с вас още много интересни истории, така че първо чуйте тях. В последните страници ще се върна към Подхлъзването, но дотогава обещавам да гледате на този миг от различен ъгъл“. Така и прави! „Моята история“ е толкова увлекателна футболна книга, че напълно промени представите ми за спортните мемоари. Винаги съм ги мислил за скучна сбирка от самохвалства, постижения, които познавам в детайли, и няколко луксозни снимки за цвят. Нищо подобно!
Джерард демонстрира услужлива памет и усет към детайлите. Припомня си в подробности мачове, завършили преди повече от десет години. Разказва за атмосферата на стадиона, песните, които кънтят, облаците в небето и тръпката в стомаха си. С няколко изречения създава картинка, която лесно си представяш. Дотолкова бях впечатлен от увлекателния разказ, че бях готов да го обявя и за литературен талант. Едва в последните изречения стана ясно, че огромна помощ в написването на мемоарите му е оказал награждаваният британски журналист Доналд Макрей (нещо, което приемам за напълно нормално за подобен тип литература, но е останало неотбелязано в бележките към книгата). Двамата са се сработили перфектно. Постиженията на Стивън и майсторството на Макрей са довели до един качествен книжен продукт.
Аз съм фен на „Манчестър“ (Юнайтед) и въпреки това не ми е трудно да си представя какво богатство ще е тази книга за привържениците на „Ливърпул“. В центъра й е един от малкото силни сезони за клуба от създаването на Висшата лига насам (1992 г.) и съм убеден, че ще предизвика много носталгични въздишки сред тях. А и освен това ще бъдат възнаградени с няколко любопитни истории, които не са били известни до издаването на книгата. Като моментите с наранения пенис или случката със стика за голф. Култови истории, на които много се смях (Извинявай, Стивън!).
Харесва ми, че в последните години в българското книгоиздаване се обърна внимание на един непопулярен до този момент жанр – спортните мемоари. Докосването до най-големите звезди в спорта е сигурен начин да бъде разбито клишето за „тъпите спортисти, които нямат грам интелект, не могат да мислят и добре, че са силни физически“. Ами не е вярно. И от „Моят начин“ на Йохан Кройф, и от „Моята история“ на Джерард натрупах огромно уважение към тези хора. Мъже, посветили целия си живот на безкрайни тренировки и физически усилия, за да следват мечтите си. Нещо, за което повечето от нас просто нямат смелост.
За „Моята история“ е писал и Христо Блажев (фен на „Ливърпул“ :) в „Книголандия“.
