Обичам да започвам годината с книга, стопляща сърцето, особено когато първите дни са мразовити. Не е задължително книгата да е коледна, въпросът е да е любима и да знаете, че ще ви хареса. Може дори да сте я чели безброй пъти, но да е заседнала някъде в средостението на гръдния ви кош, близко до животoподдържащия ви мускул, и да ви носи трептения всеки път, когато я разтваряте.
Затова и разлистих „На учителя с любов” на Е.Р.Брейтуейт (Едуард Рикардо Брейтуейт). Чела съм тази книга на различна възраст и не бих я определила като чисто детска, защото вярвам, че всеки би могъл да научи нещо от нея.
Романът е автобиографичен. Брейтуейт е роден в Гвиана, но се е образовал в Сити Колидж в Ню Йорк, както и в Кеймбридж и Оксфорд във Великобритания. Той е изключително начетен и умен, но е чернокож. Това се оказва пречка в търсенето на нормална престижна работа, въпреки богатото му академично минало.
Периодът на трудности, през който младият мъж преминава, завършва с откриването на учителска позиция в Източните квартали на Лондон. „На учителя с любов“ проследява процеса, през който преминава един млад преподавател, препятствията, с които се сблъсква, и начина, по-който успява да докосне децата и да достигне онзи момент, в който между учител и ученик съществуват взаимност, разбирателство и удовлетворение.
Книгата ни кара да се замислим дали наистина съществуват проблемни деца, или само неспособни учители. 
Също така засяга болезнената тема за отхвърлянето на чернокожите в обществото и за това да бъдеш различен. По това време на тъмнокожите се гледа с неприязън, която горчи силно във всяка дума на писателя. След първата си книга „На учителя с любов” Брейтуейт се отказва от учителската професия и започва да помага на цветнокожи деца-сираци да открият своя дом.
По романа е сниман и филм (To Sir, with Love) от 1967 г., по сценария и режисурата на известния писател Джеймс Клавел, известен с велики произведения като „Шогун”, „Цар плъх”и „Тай-пан”.
„На учителя с любов” е книга, предназначена не само за хора, които имат желание да преподават. Това е история за всеки, който има нужда да образова и възпитава. Tук се включва всеки родител, по-голям брат или сестра, всеки, който има досег до по-малки или по-големи деца. Всъщност, почти всеки човек, защото дори в ежедневието си се учим един от друг. Умението да предадем своите знания е ценно, а толерантността е добродетел, към която трябва да се стреми всеки от нас.
