Ако някога насмешливо сте наричали столицата „Мордор„, „голямото село„, „Зона 51“ или разпалено твърдите, че „София не е България“ и тъгувате по табелата за Бургас, задължително трябва да прочетете #НаЖивоОтСофия на Александър Шпатов (изд. „Колибри“). Дори да обичате София, пак трябва да я прочетете. Нямам търпение тиражът й да се изчерпи, за да достигне онзи култов статус, който има „Пътеводител на галактическия стопаджия“ за галактическите стопаджии. В едно обозримо и идеално бъдеще хилядите студенти, които се появяват в София в края на всеки септември, ще бъдат посрещани от Алма Матер (която и да са си избрали) с копие на #НаЖивоОтСофия. Ако животът в София беше игра, #НаЖивоОтСофия щеше да е упътването.
Имам една от първите бройки от книгата и я разнасям в чантата си от почти месец. Наложи се да се сбия, за да я опазя от Алекс и Христо. В #НаЖивоОтСофия има нещо специално, нещо различно – не е заигравката със заглавието, не е и изброяването на различни места и почти физическата нужда да възкликнеш „Бил съм там!“.
Разказите на Шпатов са истински. Малко изчанчени истории, които приятелите ти ти разказват на бири в Борисовата, а ти не им вярваш. Никой не е толкова, луд, копеле. Оф, докога ще се влюбваш във всяка по-добре изглеждаща девойка в 604? Хайде да ядем принцеси на Славейков. Been there, done that – имаш още време да наваксаш с пропуснатото.
#НаЖивоОтСофия е специална, защото в нея си личи любовта. Към града, към хората, към историите. И тази любов е заразна. Четенето на тази книга е като имплозия на спомени и емоции – бири в парка, купони, барове, разказите на майка ти и баща ти за техните купони и барове, припомняне на забравени истории с приятели и любими. Разпознаваш героите на разказите в собствените си приятели и изживяваш София. Отново, спомняйки си защо обичаш този град и защо толкова много бързаше да пораснеш и да дойдеш тук.
#НаЖивоОтСофия е специална, защото думите в нея имат ритъм – ритъмът на всяка среднощна разходка, когато се заглеждаш в прозорците на старите къщи и архитектурните детайли и си мислиш колко дяволски красива е София и как няма друго място, на което искаш да бъдеш.
#НаЖивоОтСофия е специална, защото има вкус – не просто на принцеси от Славейков, но и на минало и на бъдеще, на преживяното и на всичко, което те очаква.
„Чети Шпатов и се настройвай…“ беше отговрът ми на мрънканията на приятелка за лични драми. Иска ми се да бях допълнила „… да се влюбиш.“ Прочетете #НаЖивоОтСофия, за да се влюбите.
В София.
PS. Питайте Шпатов за Кетай. Не е грешка.
PPS. И вижте ревютата на Бени и Яна от „Четецът“, на Лора, Преслав , Георги…
За книгата има и специално мобилно приложение за Android, което вече е активно и може да изтеглите от тук, а малко по-късно днес ще ви разкажем и по-подробно.
Тази вечер от 19.00 ч. е и представянето на #НаЖивоОтСофия в рамките на „Алея на книгата“ на пл. Св. Неделя.
Благодаря на Александър Шпатов, че отново ме разведе по жълтите павета, позволи ми да се пошляя по Шишман, припомняйки си за „случайните“неслучайни срещи на Яворов и Мина по тая емблематична улица, насладих се на камбаните на Седмочисленици в пет, поседях при Славейковци и се насладих на книжния базар… Отново задишах въздуха на МОЯТА София, от която четвърт век бях отдалечена… Благодаря му НаЖивоОтСофия !