Когато прочетох, че романът „На живот и смърт“ от Майкъл Роуботъм (изд. „Софтпрес“) е победил в конкуренция Робърт Галбрейт и Стивън Кинг, нямаше как да не се заинтригувам.
Това не е просто история за бягство от затвора, за корумпирани ченгета и политици, за закоравели престъпници, пачки пари и отмъщение. Главният герой Оуди Палмър ще ви стане ужасно симпатичен, дори и преди да сте разбрали защо е взел решенията, които са го довели дотук, и болката, с която е живял.
Десет години Оуди е мишена, по която искат да стрелят не само хората отвън, но и мъжете, с които дели един затвор. И всичко това заради седемте милиона долара, за чиято кражба е осъден. Всеки иска да го накара да проговори по лесния или по трудния начин, за да си уреди остатъка от живота.
Но Оуди упорито мълчи и се опитва да остане жив, което според неговия съкилийник и единствен приятел Мос никой друг не би успял да постигне. Като изключим кошмарите и писъците нощем, Оуди не дава сигнали, че страда:
В съзнанието на Мос Оуди сякаш живееше в паралелна вселена, където дори най-ужасните деяния не можеха да променят поведението му. Мос беше гледал филми за хора, които са се върнали от отвъдното, защото нещо в живота им е останало недовършено. Струваше му се, че Оуди е изпратен обратно от Ада – или заради объркване в деловодството на Дявола, или поради сгрешена самоличност. Човек само по една причина може да оцени живота в затвора – ако навън е изтърпял нещо много по-лошо.
Един ден преди края на присъдата си Оуди бяга от затвора. Защо? Кой нормален човек би направил нещо подобно и с каква цел? Той е дал обещание, което ще спази на всяка цена, и минало, което няма как да го пусне от хватката си.
В неговото изпълнено с ужаси бягство ще се сблъскаме с шерифа, който преди 10 години му е надупчил главата, ще узнаем мръсните тайни на сенатори и ще срещнем едно момче, което не трябва да си спомня какво му се е случило на четири години в гората. И Белита, която оживява чрез спомените на Оуди толкова ясно и ярко, че трябва да призная – малко си поплаках, а аз никога не плача на книги… Белита е един от най-пълнокръвните женски персонажи, на които скоро съм попадала. Виждах как с Оуди се споглеждат, как избухват в смях и се докосват. Толкова любов и нежност има между тях, че Роуботъм сякаш забива в читателя спечеления „Златен кинжал“ и майсторски го върти, докато не ни пристрасти напълно към историята.
Tрудно ми е да посоча само една или две причини, поради които този роман ме разтресе толкова силно. Умишлено го четях на малки глътки, за да удължа удоволствието. „На живот е смърт“ е интелигентен трилър, който държа вниманието ми приковано през цялото време, с чудатото свойство хем да учестява пулса ми от напрежение, хем да ме разплаква от умиление и тъга.
Предполагам, че австралийският автор е такъв майстор на психотрилъра, защото 24 години е работил като разследващ журналист. Ще завърша с думите на Стивън Кинг, които са достатъчно показателни защо „На живот и смърт“ печели престижната награда „Златен кинжал“ за 2015-а:
…cтъpжeщ нepвитe тpилъp c дyшa и cъpцe – нeщo, ĸoeтo тaĸa чecтo липcвa нa нeдoтaм дoбpитe ĸpиминaлни и cъcпeнc poмaни. He мoжex дa cпpa дa чeтa и вce пaĸ нe иcĸax иcтopиятa нa Oyди дa cвъpшвa. Poyбoтъм e aбcoлютeн мaйcтop.
