fb
Ревюта

„Зовът на кукувицата“ и новите хоризонти пред Роулинг

2 мин.
zovat-na-kukuvitsata

zovat-na-kukuvitsataПризнавам, че първите 100-150 страници от “Зовът на кукувицата” не ме грабнаха и не ми бяха достатъчно увлекателни. За сметка на това дойде момент, в който вече не можех да спра да чета, въпреки че не съм огромен почитател на криминалната литература.

Може би проблемът беше в очакването ми Роулинг да е написала нещо също толкова увлекателно, колкото “Хари Потър”, но определено се сблъсках с една друга част от Роулинг, уютно сгушила се под псевдонима Робърт Галбрейт.

Чарът на “Зовът на кукувицата” се крие в бавното разгръщане на образите на героите и преплитането на техните истории по един изключително естествен начин, който не дразни читателя.

Книгата се завърта около смъртта на красивия модел Лула Ландри, който умира, падайки от терасата на дома си. Частният детектив Корморан Страйк пък се заема с разследването на нейната смърт доста време след като полицията е приключила случая. Причината той да бъде поверен на Страйк е, че братът на Лула смята, че не става дума за самоубийство.

Оттук насетне в живота на детектива се намесват много и интересни персонажи – от страхотната му нова секретарка Робин до шантавият моден дизайнер Ги Соме. Всъщност самият Страйк е пълна развалина. Животът му рухва в най-неподходящия момент, но случаят на Лула се оказва сламката, за която да се хване.

Освен че създава една прекрасна съвременна криминална история, Галбрейт (Роулинг) ражда нов герой с огромен потенциал. Някои смятат, че той е новият Поаро, макар образът на Страйк да е някак поочукан и доста по-суров. Авторът се е постарал да направи образа му достатъчно интересен – неговата небрежна външност контрастира на педантичното писане в малко тефтерче и на изключителния му усет към детайлите в тази толкова оплетена загадка.

Зовът на кукувицата” хвърля поглед и към тъмната страна на славата, към зависимостите от наркотици и алкохол, към домашното насилие и към малките и големи катастрофи в човешкия живот. А по-лекото им поднасяне в една приятно написана криминална история се оказва рецепта за успех.

Трябва да кажа, че реших да чета “Зовът на кукувицата”, защото съм почитател на Роулинг, но сега спокойно мога да отбележа, че дори и тя да не стоеше зад псевдонима Робърт Галбрейт, книгата щеше да ме спечели. От друга страна е факт е, че името на Джоан Роулинг продава, но може би щеше да е интересно какъв успех би имал Галбрейт и без нейния ореол.

Прочетете и ревюто на Алекс за „Зовът на кукувицата“

[ + ]