На няколко пъти можеш да се заблудиш каква история всъщност е „Напълно изгубили себе си“ (издателство „СофтПрес“). Отначало изглежда като поредната книга, в която сме на гости на непокорна тийнейджърка, която не иска (а и не може) да изпъкне сред връстниците си. Една столова, сандвич със сирене и публичен скандал по-късно, Роузмари ще се озове в нетипична ситуация, която ще е първата индикация, че нищо в тази книга не е обикновено и типично.
И тогава скачаме десетина години назад, за да се озовем в детството на малката Роузмари – сладураната, която не спира да говори почти през 90 процента от времето, в което е будна, и се задъхва от вълнение, за да ни разкаже възможно най-много случки и отминали пакости. Запознаваме се със семейството й. И макар да усещаме, че не всичко се развива гладко в отношенията помежду им, тези хора се обичат и са заедно. Поне през по-голямата част от времето.
До края историята не спира да прави подобни скокове – прелитаме години напред и назад, като по време на тези полети постепенно осъзнаваме цялата картина. И докато се усетим, Карън Джой Фаулър вече е успяла да ни спечели и да ни направи съпричастни с една трудна за преглъщане житейска плетеница.
Авторката умишлено се е постарала да ни изненада със сюжета и неговото постепенно развитие. Ще отдам дължимото на труда й и няма да говоря за обратите в действието. Нито ще споделя дали за мен са обосновани решенията и постъпките на героите. Само ще призная, че станах напълно съпричастен към съдбата на Роузмари – момиче, чийто нелек и странен живот й е бил натрапен почти изцяло.
„Напълно изгубили себе си“ е роман, който печели симпатиите на читателя и дълго време след това не успяваш да намериш причина да го забравиш. И той си стои в теб. Мигове от собственото ти ежедневие връщат цели случки от книгата. Наглед без причина си припомняш ситуации, от които пак изтръпваш. Чудиш се дали да го препоръчаш на приятелите си, защото се колебаеш дали и те ще го приемат толкова лично. Изпитваш все по-силна ярост, забелязвайки несправедливост, агресия или липса на хуманност. Негодуваш, беснееш и се чувстваш съвсем безпомощен. Роман, който е оценен с наградата Pen/Faulkner, а освен това е и финалист за Man Booker през 2014 г.
Карън Джой Фаулър е написала книга, която провокира човешкото в нас. Без да ни притиска, с почти неусетен укор ни пита защо се правим, че не забелязваме безумната жестокост около нас? И докога ще търпим експерименти с псевдонаучна важност, потъпкващи правото на щастлив живот – лишен от страх и насилие, наситен с лекота и обич.
Още ревюта за романа прочетете в „Книголандия“, „Левитация“, „На по книга, две“, „Книжен Жор“ и „Shadowdance“ (съдържа спойлери).
