Роман като Тетрис – стилното книжно тяло от „Scalino“ и без това е подобно на онези игрални кутии, които държахме в ръце. Но защо изглежда именно така? Ами защото, както играта от романтичните години на 90-те ни пускаше различни ръбати фигурки, за да ги наредим с мисъл и рефлективност, така и авторът М. Б. Йонеску-Лупянуни пуска парчета текст, от които сами да изградим монолитната картина на романа. Ако не внимаваме обаче, рискуваме да не си подредим наратива и да катастрофираме в разбирането му. Това е трудна книга, изискваща посвещаване и внимание. Ни повече, ни по-малко.
Но да се заиграем още с игрите – прочетеш ли го успешно, разбереш ли го – усещането е, че си наредил Кубчето на Рубик.
На едно място румънският писател умно и удачно казва, че „просто продава начала на романи“. Ролан Барт говореше за „смъртта на автора“. И тук е така – смисълът живее в тази привидна смърт. Читателят отдадено и последователно е оставен да дописва началата – неслучайно текстът пребивава преобладаващо в горното поле на страницата. Долната половина е празна. Читателските бележки под линия – неговите разбиране и въображение – стават водещи. Читателят става писател. М. Б. Йонеску-Лупяну обича и уважава читателите си – счита ги за интелигентни и висококултурни. Предава в ръцете им лекия си и мъдър писателски калем. Да дописват …
Той само е задал началото (началата). Историята на Северна Добруджа, Делтата на Дунава. Кървава земя, браздена и поена с Големи войни и лични трагедии – убийства, зверства, канибализъм, содомия, предателства и какво ли още не. Все неща, които само качествената литература може да подготви и смели приемливи и дори някак перверзно и завладяващо естетизирани. Романът е като памук за историческите рани. Бленда, през която по-леко се гледат и преживяват ужасите.
Бленда е на място, защото румънецът, освен един от най-обещаващите писатели в Северната ни съседка, изначално е и фотограф. „Scalino“ го носи на ръце през Дунава. Можем само да сме благодарни. Преводът на Ванина Божикова съхранява и обича особената поетичност на онова, което трябваше да бъде сурова проза.
Фрагментарният текст е шаблон-метафора за разхвърляните отломки на Балканите, която ние неуспешно лепим век след век. Съединяваме, за да разрушим отново. Рушим, за да съединим само временно и ненадеждно.
Но отвъд регионалния контекст романът е и универсален – с биещата бреговете пяна нахлуват митологеми, библейски образи, цели хилядолетия прескачат върху малко повече от 100 страници. Тук са не само тъмните балкански субекти, но и Ахил, Христос дори…
Този роман е в известен смисъл бутиков – дори номинално по заглавието си. Началата са именно като ситни топченца черен хайвер, а цялостната консистенция е благодатно питателна за вкусовете. Но – внимание! – прекалиш ли, може да ти стане лошо. Затова е добре да се консумира бавно, внимателно и отговорно.
Автор: Ангел Иванов
