Първата книга, която украинската писателка Ната Стоянова купува, когато идва да живее в България, е „Хитър Петър“, защото баща ѝ се казва Петър и е българин. Вече 12 години тя живее и твори за децата, въпреки че по образование е режисьор и специалист по компютърна графика. Като майка на три хлапета добре познава света на малките и това я мотивира да пише и илюстрира детски приказки. Някои от първите ѝ творби се раждат като отговор на реални детски въпроси. Днес работи с теми като развитие на въображението, двуезичието и вътрешната устойчивост на детето, като създава истории и илюстрации, които помагат на децата да не губят посоката и корените си.
Ната, здравейте, как изглежда процесът ви на създаване на детска книга – започвате ли с илюстрациите или с текста?
Приказките ми се раждат по различен начин. Понякога започвам с рисунка, понякога с фраза или въпрос от децата. Най-важното е, че текстът и илюстрацията говорят на един и същи език и заедно изграждат свят, в който детето може да се потопи.
Кои от вашите книги са налични в България – на български или на други езици? Представете ни всяка с няколко думи.
В двуезичен украинско-български вариант е приказката „Най-добрият знак“. Тя помага на децата да преодолеят предразсъдъците, че черната котка носи нещастие. Имам още две, чиито български превод е вече готов, но все още търся български издател – „Легенди на гората“ е интерактивна приказка, която децата могат сами да илюстрират. „Възстановена дъга“ е приказка за дракони – тя съдържа 12 глави, материал за арт терапевтични сесии и е полезна за учители и възпитатели.
Защо решихте да пишете именно за деца? Какво искате да предадете на малките читатели?
В детството ми приказките бяха за мен убежище и проводник към света на чувствата. Когато на моите деца им беше трудно – премествания, нови училища, чужд език – не намирах готови истории, които да говорят за това меко, но честно. Тогава започнах да разказвам свои – първо устно преди сън. Искам да предам на децата правилото на добра приказка: доброто винаги побеждава – не с магическа пръчка, а чрез малки стъпки: честен разговор, прегръдка, прошка. След бурята винаги идва дъга.
Вашите книги често стигат до деца между два езика и две култури. Какво е най-трудното за тези деца и как литературата може да им помогне?
Най-трудното често не е за децата, а за родителите. Децата се адаптират бързо – те не се тревожат за акцента си или за това, че не знаят някоя дума. За тях родният език е езикът на играта и творчеството. Книгите им помагат да се разпознаят и да се почувстват видими в света. В ерата на технологиите книгите рядко са първи избор, но те са инструмент, който създава трайни спомени и връзки, особено ако родителите четат заедно с децата. За децата, които растат между два езика и култури – те трябва да усещат, че различието им е не слабост, а суперсила.
Коя книга от детството бихте препрочели и днес?
Много приказни образи разбрах истински едва с възрастта. Обичам да се връщам към любимите истории на езика, който уча в момента. Една от първите книги, които купих в България, бяха приказки за Хитър Петър – моят баща също се казваше Петър и е българин. Тази връзка между детството, езика и корените е неизбежна.
Как България се появи във вашата лична история? Как се чувствате тук?
Отдавна мечтаех за България, за да възстановя връзката си с езика и културата. Дъщеря ми никога не беше чувала български преди да дойдем, но много бързо започна да говори, защото четяхме заедно детска Библия и илюстрирани разкази. Влюбена съм в Пирин и Родопите – планини и гори, където усещам спокойствие и вдъхновение. Тук се чувствам на мястото си.
Ако трябваше да дадете съвет на родител, който иска детето му да обикне книгите и да остане свързано с корените си в друга страна, какъв би бил той?
Четете заедно. Смейте се заедно. Не се страхувайте да покажете, че не знаете нещо, и търсете отговорите заедно в книгите. Тези моменти остават завинаги.
Какви са плановете ви занапред – нови книги, изложби, проекти?
Имам много планове и всички те са свързани с това, което обичам най-много: да разказвам истории, които помагат на децата и семействата да се чувстват по-силни.
В момента завършвам поредица от разкази за нашато куче хъски Ария. Всъщност историята не е просто за кучето, а за последните 7 години от живота на нашето семейство: как Ария ни помагаше да преодолеем кризи, премествания, загуби, нови начала. Тя се превърна в истински приятел – нейното присъствие ни научи на търпение, радост от малките неща и на това, че дори в трудни времена можеш да махаш с опашка. Искам тези истории да се превърнат в книга – топла, честна, с илюстрации.
Много искам да покажа и колекцията си от рисунки към приказката „Легенди на гората“. Това вече е международен проект – деца от различни страни дорисуваха своите герои и част от техните работи бяха включени в книгата. Това е изложба или интерактивен проект, където всеки може да усети: „Аз също съм част от приказката“.
В плановете ми са няколко нови приказки, които ще издам на два езика: украинско-български и българо-английски. Искам да помагам на родителите да съхранят родните си езици, за да не губят децата им корените си, но в същото време да ги възпитавам да говорят свободно на английски като мост между световете.
Ще се радвам да намеря в България партньори – издатели, галерии или организации, които работят с деца мигранти. Нека заедно създаваме книги и проекти, които дават опора на семействата!
Автор: Бистра Иванова
Снимки: Личен архив
Настоящият материал е разработен по проект „Мигранти с таланти“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Бистра Иванова и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.
