fb
БиблиотекитеНовини

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ организира хърватска поетическа вечер

4 мин.
Снимка: Freepik

На 8 октомври от 18:30 ч. Клуб „Писмена“ към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ кани преводачи, поети и любители на литературата на поетическа вечер „Разговори за литературата и полуострова“.

Ще гостуват поетесите Андриана Кос Лайтман, която е и доцент в Педагогическия факултет на Университета в Загреб, и Паула Чачич, свързана с България с преводите си от български език. Модератор на събитието ще бъде доц. Людмила Миндова, както и традиционният водещ на клуб Писмена от страна на Националната библиотека, Яница Радева. Преводите на стихотворенията, които ще чуете по време на вечерта, са направени от Людмила Миндова.

Повече за гостуващите поетеси:

Андриана Кос Лайтман (Чаковец, 1978) е доцент в Педагогическия факултет на Университета в Загреб, където преподава хърватска и световна литература. Научните ѝ интереси са главно в областта на съвременната литература. Тя е публикувала около шестдесет научни статии в местни и чуждестранни издания, както и две научни книги: „Автобиографичният дискурс на детството“ (Naklada Ljevak, Загреб, 2011) и „Поетика на формата – съвременна концептуална и хипертекстуална проза“ (Naklada Ljevak, Загреб, 2016). Автор е на поетическите книги „Утринен лауреат“ (Град Чаковец, 2008), „Лунули“ (Disput и DHK, Загреб, 2012, награда „Добрица Цесарич“), „Телейдоскоп“ (HDP, Загреб, 2018) и „Стълби за Стоянка К.“ (V.B.Z., Загреб, 2019). Нейни стихове са преведени на македонски, словенски и унгарски език и са публикувани в множество местни и чуждестранни списания. Пише литературна и кино критика. Автор е на документално-експерименталните филми „Тихи ръбове“ (2019) и „Ден на антифашизма“ (2019) в съавторство с Дамир Радич. Член е на Хърватското дружество на писателите (HDP) и Хърватската асоциация на изследователите на детската литература (HIDK). Редактор и водещ на литературно-културната трибуна KAČ в Педагогическия факултет.

Паула Чачич (Винковци, 1994) води постоянна рубрика в уеб портала VoxFeminae, където пише за кино и телевизия от феминистка перспектива. Превежда художествена литература от български и словенски език. Завършила е индология и южна славистика във Философския факултет в Загреб. Публикува поезия в различни списания и уебпортали, участвала е в поетически срещи в Любляна и Загреб. На 27-те Поетически срещи в Дреновци получава приза за най-добър ръкописен дебют, публикуван през 2017 г. под заглавието „Обратен билет“. През 2018 г. нейният кратък разказ „В края на селото“ е обявен за най-добър на фестивала „Препрекова есен“. През 2020 г. излиза втората ѝ стихосбирка „Личен пейзаж“, отличена с почетна грамота на Дните на Йосип и Иван Козарец.

Събитието е част от научния проект на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ „Разговори за литературата на полуострова“ и се осъществява по българо-хърватския поетически обмен с Хърватското дружество на писателите.


Андрияна Кос Лайтман

ПОГЛЕД ОТГОРЕ

Земята пука, слънцето се рои,

въздухът скрипти като фриволен стих.

Три мъжки феномена 

се навеждат от ръба на насипа, 

гледат в лопатите.

Повдигаме очи, жените се изпълват с пот

като карстово езеро:

Арагон, Радой Ралин

и строгият приятел Франичевич.

Радой, младият поет,

имал усмихнатите очи 

и топлотата на млада лисица.

На поканата му от България 

се отзовах петнайсет години по-късно:

кръвообращението ми тогава вече бе узряло,

в ноздрите ми бяха разцъфтели рози

и с байряци в коленете 

препуснах във враната тракийска нощ.

Не се питах 

какво идва най-накрая:

вятърът или светлината.

(от книгата „Дни на калай и ехо“, 2023)


Паула Чачич

почвата под краката ми

В Сакар с поглед ме предупреждават

че моите открити рамена

безобразно ашладисват лъчите на слънцето,

че моите кестеняви очи са на всички и никого,

че трябва да спра да съм така висока и така чужда,

понеже още малко и ще тресне.

Ей го, то е така силно,

че чак си има свой музей.

вътрешният обиск

сковава краката ми, разширява очите.

торбичките в ръцете се разклащат,

не мога да ти кажа предварително

къде е епицентърът,

не мога да ти кажа кога ще се върне

и ще бъда ли изобщо същата.

засега само зная, че искам да принадлежа някъде

– поне едно лято.

без значение колко се тресе там

почвата под краката ми.