„Съществува само един сериозен въпрос. И той е: Как да задържим любовта?“
„Натюрморт с кълвач“ е второто издание на „Бърни Кълвача“ в България. „Натюрморт с кълвач“ е любовна история за секса. И еротичен роман за любовта. „Натюрморт с кълвач“ е семейна караница с Ремингтън SL 3, електрическа пишеща машина, която сменя цвета си, червенокоса апологетика на текилата, поетичен наръчник по анарихизъм, таен шифър, закодиран сред пирамидите и върху пакет цигари „Кемъл“. Това е роман за една приказка, разказвана толкова много пъти на чужд за теб език, че накрая научаваш думите. Това е роман за смисъла на луната и как да задържим любовта. Роман за последната четвърт на двайсти век, който беше прочетен в средата на първата четвърт на двайсет и първи век от едно момиче, почти пред прага на своя четвърт век живот.
С Том Робинс никак не се харесвахме от начало. Сега не мога да се наситя на чувството му за хумор, на отчаяния му, понякога вулгарен романтизъм. Чела съм малко от него, защото по книжарниците просто не може да се намери повече. А искам, искам повече.
За да разберете смисъла на Луната, ще имате нужда от една принцеса без трон, която никак не желае да се чувства като стръв за дракони и иска да спаси планетата („Тя иска да черпи света една Кока-Кола“). Ще имате нужда от Мауи и от няколко русокоси сърфисти за фон. Ще имате нужда от един луд бомбаджия, който живее извън закона, но не за да се бори с обществото – за него общество не съществува.
Подозирам, че някой друг ще избере да наблегне на друга част от сюжета. Но аз най-много харесвам любовно-еротичната история. И червенокосите. Забравих да спомена, че ако сте непушачи, книгата може и да не ви хареса. Защото половината история се случва на един таван и в една килия, в компанията на пакет цигари „Кемъл“, като единствен свидетел.
О, има едни откачени теории, една пирамида и вероятно двойка извънземни, но нека си признаем… когато сме влюбени и наранени, измисляме какво ли не, за да отвлечем съзнанието си.
За щастливия финал на историята (който за мен беше неочакван): това не е клише и не е холивудски романс. Това е истински романс. С хубавото, с лошото, с неприличното, с абсурдното.
Ремингтън SL 3 може и да говори „електрически Шекспир“ и да „печата по-бързо, отколкото аз да изричам думите“, но не може да лиши романа от философия (колко не обичам тази дума! Навява асоциации с дебели, скучни, прашни книги и отвлечена, претенционза мъдрост.). Дори лекият езотеризъм, който й придава, е повече за… цвят и чар и трябва да се чете с лека ирония.
Има и още. Една взривена (по погрешка) конференция на уролози, двама детронирани монарси, чихуахуа, некъдърен агент на ЦРУ, много къпини и дъжд (и дъжд и къпини), няколко пълни с една пълна с кокаин пластмасова жаба и няколко истински (но нито една от тях не се оказва омагьосаният принц), една революция и много клечки кибрит (и малко динамит).
„Отговорете ми и аз ще ви разкрия смисъла на Луната.“
P. S. Песента, която съм ви пуснала – „Make Love Stay“, е вдъхновена от този роман. А прекрасната червенокоса корица – дело на Капка Кънева.
