Неотдавна се сблъсках челно с авторката Джилиан Флин и нейния „Мрак“. Не останах особено впечатлена тогава, затова и подходих с малко скептицизъм към другия й роман „Не казвай сбогом“(изд. „Ера“). Обобщението на бестселъра от задната корица на „Не казвай сбогом“ очертаваше един твърде интригуващ и заплетен роман, затова реших все пак да дам втори шанс на авторката.
Започнах да чета с интерес, който лека-полека се притъпяваше през първите 120 страници, докато най-накрая прочетох нещо обещаващо: „Искаше да си купи пистолет.“ Йес! Нещата започнаха да се случват! От 121-ва страница до финала действието се развива умопомрачително, завладяващо и интересно. Вече няма моменти, в които да си отегчен, четеш и се захласваш все повече и повече.
Ейми и Ник са женени от 5 години. В деня на 5-годишнината от брака им Ейми изчезва безследно от дома им. Разбира се, както подобава на всеки добър трилър, нищо не е такова, каквото изглежда. Ник представя брака по един начин, докато тайните дневници на Ейми го описват в съвсем различна светлина. Истината се крие някъде по средата. Междувременно ще бъдат изречени много лъжи, но и някои истини, докато разберем какво всъщност се е случило в онзи съдбовен ден, когато Ейми сякаш се изпарява. И какво всъщност се случва след това…
В „Не казвай сбогом“ авторката Флин ни представя нагледно, оригинално и доста напрегнато как любовта може да се превърне в омраза. Защо това се случва, какви са последиците, на какво е способен човек в опита си да отмъсти, каква е цената на искреността и какви тайни крие всеки един от съпрузите – всичко това е поднесено с изключителен замах от Флин, за да можем да се насладим на една история, която изглежда плашещо реална и възможна. Това ме подсеща за онази реплика, че „в любовта и на война всичко е позволено“, макар и последствията твърде често да бъдат брутални и необратими. Най-основните въпроси, които тежат като гилотина над сюжетната линия, са три. На какво е способен човек, когато обича? На какво е способен човек, когато мрази? Какъв е предела, до който могат да стигнат двама души в любовта? Отговорите ще ви разтърсят, гарантирам!
Действието в романа прескача постоянно през погледа на Ник или на Ейми- всеизвестен начин да задържиш успешно вниманието на читателя, който, от любопитство да се върне към единия или другия герой, неуморно прелиства страница след страница. В този подход не виждам нищо лошо, когато е извършен умело, а Флин се е справила безупречно в това отношение. Резултатът е брилянтен и завършен криминален роман, който те оставя с отворена уста след последната страница. Далеч по-добър и подплатен от „Мрак“, според мен. Затова и нямах търпение да видя филмовата адаптация с участието на Розамунд Пайк и Бен Афлек (в ролите на Ейми и Ник). Самата Флин е сценарист, а режисьор – виртуозният Дейвид Финчър, режисирал “Седем” и “Боен клуб”.
Още на следващия ден, след като прочетох книгата, гледах филма на кино и останах повече от приятно изненадана до каква голяма степен се припокрива с книгата. И тук отново всичко е изпипано в детайли, пресъздадено майсторски, с финес и огромна доза професионализъм. Пайк и Афлек се вписват идеално в персонажите си и изиграват своите роли великолепно. Съвсем леките разминавания относно някои детайли бяха напълно поносими, а други разминавания бяха оправдано наложителни, за да може общата картинка да носи основния стил на историята от романа, смисълът да бъде запазен докрай и да има момент на изненада за зрителите.
Честно казано, обожавам да чета книги, след което да гледам и филмовите им версии, но трябва да си призная, че доста често съм оставала разочарована. Този път обаче нямаше място за разочарование. Предразсъдъците ми се оказаха излишни и аз се насладих изцяло, защото ясно си личи, че всички около този филм са си свършили добре работата. Факт, след като всичко ми остана така силно запечтано в ума и до днес (а гледах филма преди поне месец).
Сега, леко гузна, си връщам назад думите за Флин и писателските й способности да развива мистерии. „Не казвай сбогом“ е най-добрата криминална книга, която съм чела напоследък, съвършено добър разказ, с леко перверзен, извратен и малко откачен привкус на моменти. История, която упорито и нагло дълбае в сложните и понякога мрачни отношения между мъжа и жената. Нещата, които излизат на повърхността, са нелицеприятни и откровени до болка, но такъв е живота.
С една дума – не пропускайте нито книгата, нито филма!
Още едно ревю за романа можете да прочетете от Христо Блажев тук, а ето и трейлъра на филма:
