fb
Ревюта

Джилиан Флин разплита мистерията около брутално убийство в „Мрак“

4 мин.
Mrak, Dzhilian Flin

Mrak, Dzhilian Flin„Мрак“ (изд. „Ера“) е от онези трилъри, които изглеждат интригуващи, особено на фона на суперлативите от задната си корица. За авторката Джилиан Флин се говори, че „имала усет към детайла“ и че „разказвала брилянтно“. За съжаление, не мога да надградя тези положителни впечатления, още по-малко да се съглася с един от коментарите, в който се казва, че романът „Мрак“ може да се съпостави с бестселъра на Капоти – „Хладнокръвно“Истината е, че за мен това е поредният посредствен трилър.

Извършено е жестоко убийство на майка и двете й малки дъщери. От цялото клане остават двама оцелели – най-малкото дете, момичето Либи, и по-големият й брат Бен. Седемгодишната Либи твърди, че е видяла с очите си как брат й извършва всичко, в резултат на което тийнейджърът е обвинен в убийството на майка си и двете си по-малки сестри. Присъдата е доживотен затвор.

Около 25 години по-късно, Либи Дей е вече пораснала, когато с нея се свързва човек на име Лайл. Лайл е част от тайно общество, наричащо се „Клуб на следователите“. Общото занимание на последователите в клуба е да ровят в миналото на печално известни престъпления, търсейки истината и справедливостта за неразгаданите официално случаи. Хората от този клуб вярват, че Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Убедена първоначално, че Бен е напълно оправдано зад решетките, Либи започва да се съмнява, че той е истинският виновник, повлияна от Лайл и неговите дружки в Клуба. Все пак в нощта на трагедията тя е била едно малко 7-годишно момиче, объркано и уплашено, а това със сигурност поставя под съмнение какво точно е видяла или по-точно какво не е успяла да види.

Действието в „Мрак“ постоянно прескача между минало и настояще в добре познатата и изпипана схема за сюжет. Това не ми пречеше толкова, по-скоро имаше търсения ефект да прелистваш страниците по-бързо, в очакване. Обаче смяната на наратива беше крайно дразнеща на моменти: Либи, която разказва от свое лице, после авторът, който се меша като страничен разказвач, после нова глава, започваща отново с автора и някъде по средата безпардонно прекъсвана от Бен, който започва да говори от свое име, после пък се връщаме в миналото и четем за събитията през погледа на убитата майка Пати, после пак авторът… и така през цялото време. Да, сигурно това е търсен ефект, за да е по-увлекателно, но за мен наистина ефектът беше обратен и по-скоро се обърках, сякаш четях пъзел, на който трябва сама да си редя парчетата, а очаквах Джилиан Флин да ги е подредила вече, за да се чете по-гладко и лесно.

Цинизмът на главната героиня Либи Дей не ми пречеше толкова, макар на моменти да ми идваше малко в повече.  Имаше Dark Places Gillian Flynnи лек хумор, което беше приятно. Но незнайно защо, авторката беше решила да включи и опише подробно някои брутални, извратени сцени, от които просто ми се догади, въпреки ясното съзнание за книгата, която съм хванала да чета. За Джилиан Флин може би тези сцени са били нужни, за да си доизгради персонажите, да вкара повече плът в действието, повече жестокост, драма. За мен тези сцени просто превърнаха „Мрак“ в пошлост.

Е, хубаво беше, че любопитството ми се оказа достатъчно силно (или може би по-силен беше инатът ми), за да прочета книгата докрай. Факт е, че в крайна сметка авторката успява да завърти нещата и да предостави на читателя добър финал. Според „Пъблишърс Уикли“: „Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят!“ – хич не онемях, да ви кажа, а по-скоро почувствах облекчение, че романът свърши. И вярвам, всички знаем, че един добър роман не трябва да предизвиква подобни емоции, а точно обратното, да си кажеш: „Ама, как така свърши?! Искам още!“.

В резултат на всичко това „Мрак“ ме остави с впечатлението, че си загубих времето да я прочета. Романът не ме обогати с абсолютно нищо и по-скоро докара само отрицателни емоции. Не спирам да си мисля, че това е криминален роман и не биваше да имам големи очаквания. Джилиан Флин за мен не притежава финеса да разкаже с класа подобна история достатъчно добре, камо ли да я сравняват чак с Капоти.

И все пак държа да отбележа, че „Мрак“ влиза в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс” и е номиниран за наградата „Дагър“, а правата вече са закупени и книгата ше бъде филмирана с режисьор Жил Паке-Бренер. В главната роля на Либи влиза Чарлийз Терон, а датата на премиерата е 1 септември тази година, според сайта http://www.cinemablend.com. Аз със сигурност ще гледам тази адаптация и искрено се надявам да остана по-впечатлена!

[ + ]