Запознайте се с Лени Уокър – седемнадесетгодишна, романтична, чувствителна, плаха и скромна. Свири на втори кларинет в училищния оркестър, обожава „Брулени хълмове“… и току-що внезапно и трагично е загубила любимата си по-голяма сестра Бейли. Неочакваната смърт на Бейли потапя в скръб цялата къща – и Биг, и Бабчето, но видимо никой не преживява загубата така тежко, както сестра й Лени. И това е напълно разбираемо. Бейли е била нейния най-добър приятел, довереник и неизменно по-доброто й Аз – по-красива, по-самоуверена, по-искряща. Като отдушник срещу болката Лени пише стихове: надраскани бързо и задъхано на случайни листчета и пуснати по вятъра с надеждата някой някога да ги намери и да я разбере.
Основното в „Небето е навсякъде“ (изд. „Прозорец“) е пътят, който Лени извървява, от пълното отчаяние, през еуфорията, примесена с разтърсващо чувство за вина, до помиряването с миналото и търсенето на изход напред. Как да заживееш с непрежалимата загуба, без да си раздиран от чувство за вина за собственото си щастие? Как да не загубиш способността си за емпатия и да откриваш утеха за страданието си, като даваш утеха на другите? Върху това ще могат да помислят подрастващите читатели, ако като мен решат да прекарат известно време с Лени Уокър и нейното семейство.
Автор: Яна Кръстева
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
