Неда Антонова спечели Национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Автор на българска художествена литература“. Тя беше отличена за романа „Плодовете зреят нощем“, (изд. „Хермес“). Другите две книги, които достигнаха до финалната надпревара в категорията, са „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов и „Годината, която започна в неделя“ от Яница Радева.
Г-жо Антонова, какво е чувството да сте носител на толкова престижна национална награда като „Христо Г. Данов“?
Всяка награда е знак, че твоят труд се забелязва от хората, за които е предназначен. И това му придава смисъл. А чувството, което не може да не навести награденият, е съмнението – дали ти си най-заслужилият и дали в момента няма някой по-достоен.
Зарадвахте ли се?
Няма да отричам. Зарадвах се и то най-вече от това, че по волята на журито скромното ми име, макар и само за броени минути, вибрираше редом с името на един велик и вечен българин. Но нека ви кажа и друго: ако самият убийствен и каторжен труд – писателският – не носи на автора онази с нищо несравнима духовна радост, и най-високата награда не би могла истински да го зарадва.
С какво, според вас, романът ви впечатли журито и се пребори с толкова сериозна конкуренция?
Това авторът няма как да знае, тъй като предложението на журито за номиниране и награждаване не е съпроводено с оценка на качествата на оценявания художествен текст. Със сигурност знам какво аз съм се опитвала да внуша на читателите си – с надеждата, че им казвам онова, което те имат нужда да чуят. А в конкретния роман се опитах да формулирам интуитивното наше упование в богоравенството: „Само Бог и човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да са дочули техния приветствен възглас, който ние погрешно възприемаме като първороден плач”.
Вие сте от писателите, които имат неизчерпаема творческа енергия. Откъде черпите вдъхновение?
Вдъхновението не е ресурс, даден на човека по сътворение. То е резултат от нашата собствената воля и от надареното ни око – да открием онова, което ни вдъхновява, да изтръгнем неговото омагьосващо излъчване и чрез него да одушевим текста…
А авторът може ли да представлява вдъхновение сам на себе си?
Казват, че можел. Стига да има кой да му внушава – и да го убеди,че е велик.
Кога да очакваме нова книга от Неда Антонова?
Питайте самата книга. След като на листа е написано първото изречение, тя вече е същество – заживява свой собствен живот, придобива свой ритъм, следва своя съдба…Книгата е един от онези плодове, които зреят нощем.
Надявам се към края на следващата година да излезе романът ми за драматичната личност на забележителния българин Атанас Буров. Книгата е с работно заглавие – „Любовниците на банкера”.
Може да откриете тези още много други книги на български автори онлайн в hermesbooks.bg и Ozone.bg
