Няма да е пресилено, ако кажа, че Симон дьо Бовоар е една от любимите ми писателки изобщо. Ето защо новината за нейна нова книга на български ме накара да проглуша ушите на всички. „Недоразумение в Москва“ (изд. „Colibri“) е неиздавана у нас новела, която Бовоар до последно мисли да включи в сборника си „Сломената жена“, но в крайна сметка се отказва. Така творбата й излиза самостоятелно през 1992 г.
Никол и Андре, в които можем да припознаем Бовоар и Сартр (и тяхното реално посещение на страната през шейсетте), са застаряваща двойка. Те предприемат пътуване до СССР, за да посетят дъщерята на Андре от първия му брак – Маша.
Думата, която бих извела на преден план, е криза. Тази криза не е само разочарованието на френските интелектуалци от зле осъществения социализъм в Русия, но и криза на двойката, криза на отделната личност. Когато човек не изпитва удовлетворение от политическата обстановка, от романтичните си отношения и от собствения си космос, лесно попада в примката на сприхавото банално ежедневие и започва да се измъчва с безброй въпроси.
…страстта предполага празнота, някаква скрита рана, нещо, което се нуждае от компенсация….
Размишленията на Никол и Андре са екзистенциални. Те са хора с богат житейски опит зад гърба си, които изведнъж се сепват и осъзнават безмилостния ход на времето. Тялото е остаряло, мисълта е по-бавна, паметта започва да предава, сексът не съществува, страховете се умножават. И младостта на Маша засилва контраста, напомня за изгубената младост и нейната пъргава очарователност.
Всяка сутрин, още неотворила очи, тя разпознаваше леглото си, стаята си. Но понякога, заспеше ли следобед, изпитваше на събуждане онова детинско стъписване: защо аз съм аз? Сякаш съзнанието й, изплувайки безименно от мрака, се колебаеше дали да се въплъти. Озадачаваше я – досущ като детето, когато се осъзнае като личност – това, че се е озовала в своя собствен живот, а не в нечий друг: по каква случайност?
Симон дьо Бовоар (снимка: Brain Pickings)
Недоразумението не е единствено в Москва – то е в неизговоренето между Никол и Андре, както и в пропуските, зейнали в отношенията на бащата с дъщеря му Маша и опитите за тяхното запълване. И тъй като Бовоар ни прави свидетел на мислите на двойката поотделно, читателят открива колко еднакви са те, макар и останали неизговорени. В крайна сметка всеки се чувства неразбран и самотен, абсолютно убеден, че единствено той се страхува от смъртта и старостта. Дори малки ежедневни разминавания между двамата са плод на преглътнатото – онова, което, ако се трупа по-дълго под формата на въздишки, води до неизбежен край. Само искреността може да ни спаси и мисля, че това е едно от посланията на новелата.
Колко хубаво е, че можем да си поговорим – каза тя. – Има двойки, които не умеят да си служат с думите, нищо чудно, че недоразуменията растат като снежна топка и в края на краищата помежду им всичко рухва.
Ако никога не сте чели Бовоар, не бих ви препоръчала да започнете директно с „Недоразумение в Москва“. Новелата не е най-впечатляващото и въздействащото й произведение, което ще ви спечели завинаги. Това би се случило по-скоро с „Кръвта на другите“ и „Мандарините“. На места стилът и диалозите сякаш се препъваха – нещо, което не мога да кажа за другите посочени от мен произведения.
Въпреки това основните мотиви в „Недоразумението в Москва“ – политическото положение в СССР през 60-те, уязвимостта в неизбежния процес на остаряването и осмислянето на живота, са теми, които заслужават читателското внимание.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
