Рейчъл е нещастна глупава адвокатка с ограничен личен живот, която вярва, че в основата на житейските й неуспехи стои харизматичната й най-добра приятелка Дарси. Защото Дарси е всичко, което Рейчъл не е – тя е някогашната красавица на класа, преуспялата пиарка със средно образование, годеницата на страхотния Декс Талер. Тя е по-чаровната, по-забавната, по-младата. И ако някога Рейчъл е успявала да преодолее всичко това, то повратната точка в живота й се оказва нейният 30-ти рожден ден – моментът, в който комплексираната адвокатка решава, че заслужава повече от онова, което има, и в чест на откритието си преспива с годеника на Дарси.
Оттук нататък сюжетът на „Нещо назаем“ от Емили Гифин тече типично по холивудски. Рейчъл и Декс преоткриват някогашното си студентско увлечение зад гърба на нищо неподозиращата Дарси, чийто успех в живота се превръща в оправдание за предателството на най-близките й хора. Разбира се, този факт е неумело прикрит чрез сърцераздирателната история за детството на двете най-добри приятелки, в което малката Рейчъл била винаги в сянката на Дарси. По този начин изневярата бива омаловажена, а младата годеница на Декс се оказва застигната от грешките, направени в ученическите й години.
В цялата тази плетеница от обвинения, комплекси и оправдания обаче, не можем да не споменем и мъжа, заради който две приятелки се оказват една срещу друга. Ако очаквате той да е красив, страстен и решителен, то вие сте на прав път… на 2/3 от него, всъщност. Защото Декс Талер е всичко друго, но не и човек на действието. Той едновременно иска да бъде с Рейчъл, но не и да напусне Дарси, защото ако Рейчъл е спокойният пристан, то Дарси е шумното парти на неговия живот. И Декс до самия край не може да избере кое предпочита повече.
Ненужно е да казвам, че главните герои на романа не успяха да ме грабнат и да ме накарат да им съчувствам. Не ми хареса и сладникаво-захаросания финал, в който се оказа, че любовният триъгълник е всъщност ромб. Онова, което обаче задържа вниманието ми върху книгата до самия й край, е образът на „лошата” Дарси – Дарси, която знае как да печели и която въпреки двойната измяна, сигурна съм, ще успее да излезе победител в живота в продължението на историята „Нещо синьо”, което отскоро е и на българския пазар.
ПП. Филмът, направен по романа, е успял до известна степен да облагороди образите на Рейчъл и Декс и да очерни този на Дарси. И въпреки това… Дарси рулз!
