Неудържима
Това наистина е най-подходящото прилагателно, с което да се опише Мария Шарапова. И е идеалното заглавия за биографията й – „Неудържима: моят живот досега“ (изд. „Хермес“), написана съвместно с Рич Коен.
Винаги съм я харесвала като състезателка, без да имам претенции да съм й почитателка или да следя отблизо постиженията й. Впечатлявала ме е с „желязното“ си поведение на корта. С книгата си обаче тя изненадва, защото разкрива момичето зад фасадата „от лед“ – понякога беззащитно, уплашено, на кръстопът, вечно изправено пред поредното предизвикателство.
Борбена
Очаквах биографията да е лична хвалба за успехите и победите, за амбициите и силата на Шарапова. Книгата наистина е портрет на една невероятно амбициозна жена, но е и искрен разказ за слабостите, за трудностите, за болките. Трогна ме историята за първите й години в САЩ – емигрантка без пари, без връзки, само с една голяма мечта. Как спят с баща си на разтегателен диван, ядат предимно варен ориз и стават всяка сутрин в пет часа, за да има Мария достатъчно време за тренировки. История, която на моменти звучи немислимо, нереално.
Несломима
Впечатляващо е колко сила носи тази жена. Когато някой е на такова ниво в спорта, е ясно, че е упорит и работлив. Но потапяйки се в мислите на Мария, осъзнаваш, че тя просто е „победител“ – и на корта, и в живота. Не се плаши от предизвикателствата и неуспехите, а ги превръща в сила. И то не просто на думи. Всеки провал използва като трамплин. Пробива си път, въпреки че е емигрантка, родителите й нямат пари за треньори и често е гледана с насмешка. Преборва се и още на 17 години достига немислими върхове. Но тя е силна не само когато е на върха, а съумява да се изправи и след всеки удар – загуби, операция на рамото, допинг скандал. Тя винаги се завръща и винаги успява да вдигне още една купа.
Професионалистка
Мария дава най-доброто определение, което отличава професионалиста от аматьора. Пише, че е лесно човек да е щастлив, любезен и овладян, докато всичко върви по мед и масло. Силните си личат по това, че умеят да запазят хладнокръвие и надежда, когато нещата не вървят. А тя определено е такава… и то не само в спорта.
Искрена
Шарапова без задръжки пише за тайните си, за тийнейджърските си увлечения, за любовите си. Не пропуска да спомене и Григор Димитров. Чест й прави, че говори за него с голямо уважение и топли думи. Разказва някои от най-свидните им моменти заедно и разкрива едни може би все още неугаснали чувства.
Мъдра
Впечатли ме колко мъдрост носи. За съжаление, твърде често биографиите на спортисти са пълни със заучени клишета, с безкрайни излияния за смисъла на тренировките и сладостта на победите. Мария обаче пише за всичко – и за колебанията, и за риска от славата, и за главозамайването от успеха. Книгата й не е просто наръчник за пробив в даден спорт, а вдъхновяващо четиво за силата да се бориш за живота, който желаеш.
Обичаща книгите
Като книгоман, няма как да не уважавам спортист, който намира място в автобиография си да спомене любимите си автори. И когато тези автори са от ранга на Толстой и Дж. К. Роулинг, няма как да не одобря вкуса му. Мария споделя, че майка й силно държи тя да уважава руските си корени и сама й преподава езика и литературата. Шарапова признава, че обича да чете, но също така открива утеха и в писането:
Започнах да смятам самото писане, физическото действие за мозъчна тренировка. Чрез писането достигаш до определени мисли и чувства, които иначе остават скрити. Така могат да бъдат извадени на повърхността, разбрани и осмислени. Това е като да включваш осветлението в тъмна стая. Онова, което си смята за чудовище, се оказва игра на сенки.
Победителка
С тази книга Шарапова доказва, че я бива в много повече от това да играе изумително добър тенис. Докато тече наказанието й заради несправедливи обвинения за прием на допинг, тя не се отдава на депресивни състояния, не се самосъжалява и не се отказва – както предричат немалко от недоброжелателите й. Напротив – тренира до пълно изтощение, за да се завърне по-силна от преди и се посвещава на написването на историята си (дотук). Не защото има толкова голяма необходимост да бъде чута, а защото има желание да пише… и го прави изключително добре.
