„Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ и (не)възможното бягство от реалността

Научих за „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ през 2015 г. от класацията на BBC за най-великите романи на XXI век. Магнум опусът на Майкъл Шейбон беше попаднал сред челните дванайсет заглавия в списъка от общо сто петдесет и шест и на фона на останалите единайсет – кои преведени на български, кои непознати у нас – ми звучеше най-интригуващо и вълнуващо. Причината беше резюмето на сюжета – изглеждаше така необичаен, мишмашав и абсурден, че моментално ме обхвана жесток глад за тази книга.

Разбира се, известно време живях с пълното съзнание, че тя едва ли някога ще види бял свят у нас. Кой издател ще се нагърби с нещо толкова американско и мащабно откъм история и страници? Да не говорим, че са замесени и комикси. Абсурд. Ето защо едва не паднах от стола, когато разбрах, че „Еднорог“ са поели риска да представят наградения с „Пулицър“ роман на българските читатели. Ако съдя по топлия прием, рискът се е оправдал въпреки спецификите и внушителните седемстотин страници, или поне искрено се надявам да е така.

„Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ е от онези романи, които сякаш побират вселени в себе си. Можете да гледате на него буквално като на историята на двама братовчеди, които си пробиват път към върха на комиксовата индустрия в нейната Златна ера. Можете да го опишете и като сърцераздирателната борба на един беглец от ужасите на Втората световна война, който се опитва да спаси семейството си и се впуска в безплодно съревнование с човешкото зло. Няма да сбъркате и ако се спрете на провала на друг млад мъж да преодолее слабостите си и да бъде щастлив, нито пък ще сгрешите, ако го наречете епос за Ню Йорк, за Манхатън, за рекламната индустрия, за американската еврейска общност, за Хари Худини и изкуството на невъзможното бягство. Ако обаче ме попитате какво си взех аз от него, то ще посоча онзи мотив, който пръв си проправи път към мен, а именно стремежът ни да избягаме от онова, с което реалният свят ни смазва и плаши.

Майкъл Шейбон (снимка: Селест Сломан/Wallstreet Journal)

Започнах да чета „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ още след излизането му през зимата, но го завърших триумфално чак през август. Времето (и морето) беше пред мен и текстът, който ми отнемаше много повече концентрация и мисловна енергия през остатъка от годината, сякаш се отпуши. Истината е, че отдавна не бях посягала към солидна книга като тази и явно съм изгубила тренинг.

Романът изобилства от подробности, личности, места, събития и уточнения, специфични за епохата, в която се развива действието. Колкото и да е ми беше интересно да опозная този почти истеричен в настроенията си период, прекомерната обстоятелственост никога не е била любимият ми похват, дори да е поднесена превъзходно. Освен това Майкъл Шейбон често ниже едни изкусни изречения, дълги като реки, на които се възхищаваш, но в големи количества те изтощават. В стила му обаче неизменно има някакво закачливо и (само)иронично присъствие, което му пречи да притисне мозъка ти в менгеме, както нерядко се случва с подобни всеобхватни произведения. Може би чувството му за хумор, а може би искрената му страст към описаното е това, което придава чистосърдечен дух на историята и ти помага да почувстваш разказвача й близък въпреки Китайската стена от проучвания и ерудиция, която се издига помежду ви.

Като стана дума за проучвания, в бележките накрая става ясно, че Шейбон е интервюирал някои от емблемите на комиксовата индустрия, включително небезизвестния Стан Лий, които са му споделили опита си и спомените си от Златната ера. С други думи, написал си е домашното (меко казано). Най-голямото му вдъхновение Джак Кърби също е оказал огромно влияние върху създаването на романа. Сигурна съм, че от всичко Шейбон се е насладил най-вече на свободата да създаде собствени супергерои, като Ескаписта и мистичната Луна Мот, които да вплете в тъканта на сюжета.

Корица на комикс за Ескаписта, създадения от дуото Кавалиър & Клей супергерой (снимка: Wikipedia)

В свои интервюта Шейбон признава още и че изпитва афинитет към изследването на мъжките взаимоотношения и това определено е видно тук. Той нерядко се впуска в размисли относно белязващите, трогателни и противоречиви връзки между бащи, синове, братя, приятели, шефове, ментори, колеги и любовници. Спектърът на мъжки персонажи е страшно богат, както и начините, по които те си влияят, но лично за мен лоялността и обичта в сложната динамика на творческото дуо Джо Кавалиър и Сам Клей грееше най-ярко. Що се отнася до дамите, привързах се силно към образа на чепатата и по майчински проницателна Етел Клейман, може би най-устойчивия характер сред героите. Но това вече са подробности, които имате възможността сами да откриете сред страниците.

В заключение ще кажа, че „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ безспорно е впечатляващ роман, за който можем да се радваме, че четем на български. Опре ли до литература, мразя да лепя етикета „трябва“, нямам намерение да го правя и тук. Само ще ви уверя, че ако някое от многото му лица гъделичка любопитството ви или просто сте се амбицирали да наваксате с отличниците в съвременната проза, със сигурност няма да затворите последната страница с чувството, че сте си загубили времето. Точно обратното, ще го сторите с онова приятно усещане за интелектуално засищане, придружаващо разопаковането на сериозния багаж, с който подобни книги пристигат при читателите си.

Благодарна съм на Шейбон, че въпреки проточилото се с месеци четене успя да разбуди позаспалия ми апетит към всички онези дебели, важни, големи съвременни романи, които отдавна дремят в библиотеката ми. Ще се възползвам от набраната инерция, като продължа с излязлата съвсем наскоро „Малък живот“ – още една книга, която върви с много претенции и обещания (и страници), но и с потенциала да ги удовлетвори. А междувременно едно птиченце ми каза, че до края на годината можем да очакваме нещо ново от Шейбон по книжарниците. Каквото и да е то, няма да го пропусна.

Ако искате да научите повече за неохотния супергерой Майкъл Шейбон, тук разказваме за детството му, писателските му навици и любовта му към комиксите.

Още ревюта за „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ ще откриете в блоговете „Книголандия“, „На по книга, две“, „My Books are My World“, „Book Adventure Club“ и „Четиво“, както и в „Под моста“ и „Всичко за книгите“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!