Наскоро попаднах на лекция на Джон Грийн, в която любимецът на тийновете шеговито изтъква, че има само два сюжета за роман: „странник, който идва в града“ и „нашият герой тръгва на път“. Приех думите му като предизвикателство и се отправих към библиотеката си, за да установя, че е напълно прав. Почти половината книги, които притежавам, интерпретират тези два мотива. Не бих казала обаче, че въпросните сюжети могат някога да ми омръзнат. Защо ли? Защото промяната винаги е катализатор на интересни истории, а истинските трансформации у човека се случват или когато е на път, или когато се сблъска с някого, който пречупва гледната му точка.
Е, „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ (изд. „AMG Publishing“) си има и от двете, приютявайки между кориците си един съвременен пилигрим и множество странници, които му служат като пътеводни знаци. Не че някой е очаквал мълчаливият и потиснат Харолд някога да напусне къщата, в която той и съпругата му Морийн водят монотонния си, безрадостен живот. Едно писмо от стара приятелка обаче променя всичко. Преди много години Куини Хенеси и Харолд са били много близки, но нещо лошо се е случило. Нещо, което отпраща Морийн надалеч и превръща Харолд в нещастен, почти съсипан мъж, който живее със страшната вина, че се е провалил в живота.
Сега Куини умира от рак някъде на осемстотин километра от дома. Харолд решава, че може да я спаси, извървявайки пеша пътя до нея. Колкото и неправдоподобно да звучи, тръгва само с ризата на гърба си, яхтените си мокасини и вярата си, че може да промени нещата. Предстои му да научи, че пътят към нещо често се оказва пътят към самия себе си.
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е от онези чисто човешки романи, които са много обичани и винаги се харесват на широк кръг читатели, защото говорят на разбираем за всички ни език. Това, което в началото не очаквах, е книгата да се окаже 
толкова тъжна. Колкото повече напредваше Харолд, толкова повече научавах за него, за миналото му, за случките и хората, които са го направили такъв, какъвто е. А те никак не са весели. Мъката е пропила страниците и душите на героите и в един момент е много трудно да се сърдиш на онези, които в началото са ти изглеждали жестоки. Направо не е за вярване как се промени мнението ми за някои от персонажите с течение на историята.
Рейчъл Джойс успя да ме изненада – мислех си, че романът й ще е от онези приятни, вдъхновяващи творби, които те оставят лек като перце. Всъщност след всяка глава се спирах за минутка размисъл над случилото се. Не че са засегнати някакви сложни философски въпроси, които изискват медитация, просто… тези човешки неща са толкова объркващи и сложни. Дори всички предпоставки за щастие да са налице, дори да си добър човек и да не си сторил никому зло, нещо в теб сякаш те обрича да страдаш и да причиняваш страдание. Но знаете ли какво, Харолд ми показа, че пътят е дълъг и осеян както с капани, така и с възможности за прошка. Просто трябва да си както съзерцателен, за да ги прозреш, така и достатъчно мъдър да изслушаш онези, които могат да те упътят към тях.
Освен с искреността си, книгата е ценна и с това, че е първият превод на Илияна Бенова-Бени, една от създателките на блог „Четецът“. Бени се е справила страхотно с изключително трудна задача, каквато е преводът, и показва какво се случва, когато работиш върху дадена творба с обич и желание. Корицата на Ромина Михайлова пък перфектно обрисува съдържанието и ми харесва повече и от оригиналната. Изобщо, този роман е попаднал в много добри ръце.
Пожелавам на „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ попътен вятър към сърцата на читателите, защото книгата е прекрасна и заслужава да намери своите верни почитатели. Ако още се страхувате да тръгнете на своето животоспасяващо пътешествие, позволете на Харолд да ви вдъхне смелост.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при Христо в „Книголандия“:
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ си има и трейлър, който можете да гледате тук:
