fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Джон Грийн: Книгите трябва да са честни, без да са безнадеждни

8 мин.

Като част от #YAдни ви представяме избрани моменти от лекцията на един от най-обичаните автори на тийн романи – Джон Грийн, изнесена преди няколко месеца в Harold Washington Library Center в Чикаго. Грийн говори за писането, значението и бъдещето на литературата, предназначена за младежка аудитория. Лекцията е публикувана в The Horn Book. Оригиналното й заглавие е  Does YA Mean Anything Anymore? и я препечатваме със съкращения.

За значението на янг адълт литературата:

“Удивителният растеж в пазара на детски книги (и особено на литературата за младежи) в последните двадесет години, се обяснява с творчеството на конкретни писатели като Джоан Роулинг, например. Готов съм да споря, че създаването на кнгии за тинейджъри зависи от необятна и деликатна система от взаимовръзки, която функционира като това, което ще наричам янг адълт литература. Може и да греша, често греша.

Характерно за мен е, че много се тревожа. Тревожа се за големи неща (като дали човешкият живот има някакво значение) и за малките неща (като това какъв костюм да нося тази вечер). Всеки път, когато хората ме питат: „Как си?“ истинският отговор не е „прекрасно“ или „добре“, или „зле“. Истината е, че съм ужасно притеснен.
Преди да ви обясня защо съм разтревожен и за бъдещето на янг адълт литературата, нека ви кажа защо според мен литературата има място и значение в живота на децата и тийнейджърите:

Когато бях дете, люJohn Greenбимите ми книги бяха тези, в чиито герои разпознавах себе си и чрез които можех да избягам от себе си. Една от най-големите трудности на това да бъдеш човек е, че винаги си само ти – едни очи, едно тяло, едно съзнание, което ни ограничава и ни кара да виждаме като реален единствено нашия собствен личен свят. Художествената литература ми позволи да се абстрахирам от собствената си ограниченост и да видя света през други очи.

Вярвам, че има вездесъща болка вътре в нас, постоянна и дълбаеща болка, която се опитваме да не забелязваме.
Болка, която Робърт Пен Уорън нарича “мракът, който цари вътре в теб”. Може би не осъзнавате тази болка, но аз зная, че тя е тук. За мен това е болката на безсмислеността. Страхувам се, че нашето съществуване е без стойност, че нашият духовен свят ще умре с нас и че постиженията на човешката цивилизация няма да значат нищо. И тук си поставям въпроса защо трябва да чета, да пиша или да обичам; защо трябва да правя каквото и да било, за да се боря с “мрака, който цари вътре в мен”? Въпрос, който за мен е с екзистенциално значение.

Най-лесният начин за справяне с дълбоката вътрешна болка е да мислим за нещо друго, да се разсейваме. Как? Някои все още четат книги за отвличане на вниманието. Съвременните деца обаче могат да се разсейват с всички достижения на модерните технологии. Затова мисля, че за да имат успех книгите трябва да правят много повече, а не просто да отклоняват мислите. И това ни води до морала.

Преди време държах реч, в която казах, че вярвам в старомодна идея, че книгите трябва да са морални. Но реално погледнато книгите не са в бизнеса с даването на уроци. Това, което се опитвам да кажа е, че книгите трябва да са честни, без да са безнадеждни. Лесно е да се напише история пълна с надежда, която обявява, че ако можете да мечтаете, можете и да го направите или че бог има план, или че всичко се случва с причина. Аз пародирах тези идеи във “Вината в нашите звезди”, където къщата на един от героите беше пълна с “лозунги за кураж”.

Но тези вдъхващи надежда сентенции за мен са неубедителни. Всъщност има един куп неща, за които можем да мечтаем, но които не можем да постигнем. За да пишем добри истории се нуждаем от по-добро насърчаване. Трябва да отговорим на въпроса как книгите да са искрени, без да погубват всички надежди. Добрите янг адълт романи дават на тийнейджърите светлина, която може да освети дори мрака, които цари вътре в тях, нещо което играта Angry Birds не може да предложи.”

За писането на янг адълт литература:

“Когато работех в Booklist се шегувахме, че има само два сюжета за роман: “странник, който идва в града” и “нашият Джон Грийнгерой тръгва на път”. Но това не означава, че имаме само две истории. Историите са безброй. Всяка от тях се опира и разчита на другите. Често мислим, че добрите романи са създадени от ума на велик гений, но истината е, че зад всяка добра история стоят безброй други, по-рано написани. Това е огромната мрежа от влияния, която стои зад всеки добър роман. Моите романи са романи базирани на други романи, които са базирани на други…С почти всички е така. Но историите се променят в процеса на пресъздаване. Променят се, за да бъдат честни и адекватни на времето, в което се създават.

Мислех много за условностите на поджанра, докато пишех последния си роман “Вината в нашите звезди”. Роман за деца болни от рак. От мен се очакваше да пиша за болни, които страдат достойно и смело, а с примера си учат здравите колко ценен е животът. Аз обаче исках да напиша роман за хора, които са болни, но въпреки болестта изживяват любов, секс, копнеж, болка – всичко, което е нормално да преживее човек. Но естествено тази идея не е мой патент. Такъв е сюжетът на множество любовни истории – странникът идва в града, любовта разцъфтява, но се появява непреодолимо препятствие. Понякога това препятствие е змей, понякога ревнив бивш съпруг, а понякога е собственото тяло.
Най-добрите янг адълт романи са еклектични.”

За бъдещето на янг адълт литературата:

“Най-голямата сила на янг адълт литературата е в нейното разнообразие и всеобхватност. Публикуват се хиляди книги на година, с което се противопоставяме на Холивуд, където правят няколко десетки филма. М. Т. Андерсън, Стефани Майер, Сара Десен, Елън Хопкинс споделят рафтовете. Ние предлагаме на тийнейджърите поезия, фентъзи, научна фантастика, любовни истории; самостоятелни издания и поредици, графичен роман и всякакъв поджанр, който можете да си представите.

Vinata v nashite zvezdiТова, което забелязвам и ме тревожи, е, че разнообразието на теми и идеи постепенно намалява, което се дължи на слабата институционална подкрепа и на факта, че издаването на книги, които нямат изглед да станат бестселъри, не се толерира. Издателствата ще публикуват все по-малко книги и ще се подчиняват все повече на масовия вкус. Накратко, издателската дейност ще се раздели между традиционните издателства, които (подобно на Холивуд) ще фокусират всичките си ресурси върху няколко много печеливши истории на година и Amazon и iTunes, където читателите ще избират измежду огромен списък от всякакви текстове.
Позиция на Amazon е, че в бъдеще средата ще се подобрява, но всъщност виждаме, че не натам вървят нещата.

Моята кариера често е сочена като модел за това как янг адълт романите ще достигат до своите читатели. От авторите се очаква да създават онлайн общности, които да четат и споделят техните книги. Защо са ни институциите, щом имаме Twitter? Но този модел няма как да е работещ. Моите книги не станаха успешни, защото бях известен в интернет (поне в началото). Аз станах известен в интернет, защото написах книги, които се харесаха и оцениха. Без институционална подкрепа, без библиотекари и учители, без критици, янг адълт литературата няма да има публика и бъдеще.

Всички ние заедно създаваме значението на янг адълт литературата. Правим я по-качествена, когато внимателно избираме това, което четем и пишем. Ние разказваме истории, ние носим светлина в мрака. Тъмнината вътре в хората няма да си отиде. А писателите имаме потребност да записваме идеи си и това също няма да се промени. Хората няма да изгубят интерес към нашите истории, защото винаги ще се нуждаят от път за бягство и от начин да виждат истински. Това ме обнадеждава, въпреки огромните ми притеснения. Ние трябва да сме по-всеобхватни; да създаваме повече книги, които да достигат до повече деца, така че издаването да не се превърне в бизнес за масови хитове. Критици, библиотекари, преподаватели, учители – всички заедно трябва да се трудим за обогатяването и за по-доброто бъдеще на янг адълт литературата.”