„Някой отдолу“ е странна книга. Книга, която макар и едва стотина странички събира много идеи – за човека, за болестта и за спасението – на душата, на тялото и най-вече ума, мисълта и езика. „Някой отдолу“ е книга, която вероятно не успях да разбера изцяло, но успях да усетя. Една книга за приказките в живота и живота в приказките. За вълците и ангелите. За човека, неживеещ своята приказка, а бродещ в пространството на нечии чужди. За случайността на предопределеността и избора… все пак да напишеш сам края, да кажеш и поуката… И да завършиш – ударно, да се спасиш…
Книгата дава един много различен поглед върху приказния свят, показва един пласт – някъде отдолу, където смислите не могат да бъдат открити, докато четем като деца. Навярно затова и приказките не са само за деца. Но за възрастните приказките са различни.
Приказката вече е далеч от идилията и утопията на „”. Приказката е реалност в един суров истински свят. Приказката живее… във всеки от нас. И всеки открива пътя към собствената си приказка… било то като престорен на баба (или коза) вълк или дива вълчица, било то в леглото на бабата или мазето на къщата.
Всеки сам намира своя път да бъде… търсейки някой отдолу. Защото отдолу винаги има някой. Има някой в „мазето”, някой, който ни предизвиква, някой, който ни позволява да изкажем идеите си, да се разкрием… И така да паднат всички маски и да бъдем нещо… сами да сложим точката.
Книгата е наистина странна и все пак е някак красива. Стилът на Валери Стефанов е истинско удоволствие за читателя, макар на моменти нишката да се губи в прекалената символна натовареност – имена, приказки, митове, места, думи. Но така или иначе значенията са отново „някой отдолу”.
Изданието е хубаво, нестандартно, както и самата книга. Допълнително авторът предлага и подбрана музика за слушане по време на четенето. Музика, която е в съзвучие с текста, а на моменти е дори и в самия текст. Една идея, която очарова и несъмнено придава повече сила на написаното.
