1936 г. Немците търпеливо чакат започването на нова война, за да отмъстят на света и да си върнат достойнството.
Егон фон Бьотихер също е в очакване да разбере дали му е отреден втори шанс. Насред междувоенното безвремие той се заема с обучението по фехтовка на младата и амбициозна Яна. Учителят е обаятелен със своята тайнственост, изтънченост и демонстрация на самообладание и превъзходство, а тя е склонна към драматизъм. Имението Рарен –пространство, изолирано от безумията на външния свят и притежаващо собствен глас и воля, е идеалното бойно поле за тяхната обща история.
В срещата им има неизбежност и много думи, които не могат да бъдат изречени, но трябва да се прочетат. Докато се лута в чувствата си и търси близост, Яна открива писма на Фон Бьотихер, адресирани до нейния баща. Попаднала в царството на тези неизпратени писма, тя заживява в транс и постепенно се превръща в богиня на времето – четейки чуждите думи, тя пише историята в себе си.
Яна търси мястото си в света на големите, но лесно се изгубва в лабиринта от тайни, недоизказаности, грехове и недадени прошки. Учителят й живее по свои правила в стремеж едновременно да забави неизбежните промени и да предизвика развръзката. Тя се опитва да си създаде история, той иска да изтрие своята, „погребал е нейде тайните си и се опитва да забрави мястото“.
Но Яна намира това място и започва да копае, за да разбере не толкова Бьотихер, колкото себе си, и да преоткрие истините за жестокостта, присъща на човека, за непреклоността на живота и за цинизма на войната, която обезсмисля „мъжката чест и женската вярност“.
„Нидерландската дева“ (изд. „Изида“) на холандската писателка Маренте де Моор е интересна смесица от исторически роман, психологическа драма и мистерия. В основата на сюжета стои идеята за отварянето на рани и за липсата на разкаяние, която прави прошката невъзможна. Книга за противоречията, които човек носи дълбоко закодирани в природата си. Там, където няма ясни правила, проявената човечност може да се окаже най-голямото наказание, страстта да бъде леден вятър, а нападението да не гарантира предимство.
За съжаление, няма как да пропусна да споделя и негативните си впечатления от качеството на българското издание. Въпреки че развиването на идеята, образите и атмосферата, в която е поставено самото действие, ми бяха интересни, четох книгата изключително бавно. В някои случаи нямам обяснение за подобно забавяне. Конкретно тук обаче мога да посоча, че преводаческите и редакторските решения, като например използването на формите „изгасяван“ и „бях била“/„беше бил“/„бяха били“ (минало предварително време), спъват текста и го правят нечетивен. Дори да са израз на авторовия стил, на български език те по-скоро го осакатяват, отколкото да демонстрират богатство и оригиналност на изказа.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
