Верни на традицията, и тази година в деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, екипът на „Аз чета“ се обърна към човек, чиито думи могат да променят животи, с молба да поздрави читателите ни на 24 май. Писателят Николай Терзийски е автор на „Отлъчване“, „Хроники на неведомото“, „Звезди под клепачите“ (изд. „Жанет 45“) и като един истински майстор на писаното слово подготви текста, с който да направим днешния ден още по-смислен и да ви напомним, че думите са вдъхновение и сила.
Честит празник, приятели!
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
Евангелие от Йоан
Беше точно преди четири години. Виждам се като днес: бях седнал у дома, решил да напиша нещо за празника. Нали е 24 май! Моят празник, Денят на буквите, думите и словото (така го чувствам и днес, макар че го формулираха далеч по-сложно). Да, тогава първият ми роман „Отлъчване” вече беше на книжния пазар от близо година. Та седях си аз пред компютъра, чудех се какво да напиша и размишлявах дълго тъкмо върху онези думи, горе. В началото бе Словото… Чудех се – какво означава думата начало. Нима има истински начала? Не е ли всяко начало с вкус на целувка? Целувка за сбогом с нещо предишно?
Учените твърдят, че няма как времето да не започва с нещо. Случка някаква, там нейде, в безкрая на непознаваемото за нас. Бум! Голям взрив и всичко започва. Да, но преди този взрив, нали трябва да е имало все нещо, което да го предизвика? И то, нещото, също е било предизвикано от друго нещо… Трудно ли е да си представим, да допуснем, че началото е само едно звено?
Аз не съм учен. Не мога да докажа тезата си или да оборя чужда, противоположна. Но тъй като се случи така, че животът ми е посветен именно на Словото, искам да ви накарам с думи да повярвате в това, в което вярвам аз. А то е:
Няма начало.
И няма край.
Защото и началото, и краят, са просто звена.
Дори времето – то не е изречение, няма главна буква и точка за край; времето не е кръг, нито лъч, то е сложна крива, която продължава към безкрая, но и едновременно с това се връща към безначалието.
И тъкмо в това безначално и безкрайно време, аз искам да науча:
Къде е Словото?
Какво е Словото?
Защо е Словото?
Пак тогава, преди четири години, отнесен в подобни философски размисли, получих едно съобщение. Точно на 24 май. В 15:49 ч.
При дамата, която ми го беше изпратила, часът е бил друг, защото тя живее отвъд океана. Познавахме се само от социалните мрежи, но аз знаех, че и тя се е посветила на Словото. Не само професионално, а и съвсем мисионерски – защото бе създала библиотека от книги за българите в онзи град отвъд океана. Разбира се, съобщението започваше с думите: „Честит празник на буквите, скъпи Николай!”, следваха няколко пожелания…, но не свършваше с тях.
Дамата разказваше за две млади български момичета и веднага се сетих, че бях научил за тях от новините. Две момичета, които живеят с българските си семейства там, отвъд океана. Изчезнали бяха. Няколко дни ги търсеха по всевъзможни начини. За щастие, точно на предния ден до мен бе достигнала информацията, че и двете са живи и здрави и са се върнали при родителите си. Хубаво.
Съобщението обаче продължаваше. Ето така:
Бях ти казала за едно момиче, което много чете български книги. И че твоята книга силно я е докоснала и впечатлила. Става дума за едното от тези две момичета. Знае ли се, може би думите, посланията в твоя роман са помогнали на обърканата ѝ тийнейджърска душа да вземе правилното решение и се върне у дома. Честит празник!
Толкоз. Тогава изоставих писането на думи за празника. Защото той, празникът, беше дошъл в живота ми. Като Големия взрив. Бум! Празникът беше именно в това предположение, което не съм забравил до днес. И за което също няма доказателство. Но то остана. Вътре, в мен.
И ето ме днес, четири години по-късно, още два романа по-късно. Пак пиша думи за 24 май. Но отново не мога да измисля нещо по-силно от тази история. А и не е необходимо.
Защото тя показва, че Словото не е началото. Словото е звеното. То е онова, което събира. Свързва световете, безначални и безкрайни, споява и обединява, допира ни едни до други. Не е ли Словото и мостът, и реката отдолу? И морето, и пясъкът. Сбогуването, което ни среща.
Честит празник!
Прочетете още:
Юлия Спиридонова: Приказките са компасът, който те води във вярната посока
Книгите не се отлагат, те са изгрев – Веселина Седларска
Коя е първата дума, която ще напишеш върху белия лист? – Мария Лалева
5 начина да си изкараш наистина празничен 24 май
Слово на писателя Георги Господинов по случай 24 май (видео)
Аз чета препоръчва: Българска литература
Още 10 нови български писатели
7 причини да четеш съвременна българска литература
