„Нощен летец“ (изд. „Бард“) е сборник с новели и разкази на Джордж Р. Р. Мартин, в който властва ужасът на убийства и зверства, както и задъханото, трескаво действие. Тъй като аз съм заклет фен на философската научна фантастика, тази книга няма да се нареди сред любимите ми. Въпреки това бих определил историите като добре написани, а персонажите – като интересни. За да не подвеждам обаче бъдещите читатели със субективната си оценка, ще се опитам да представя във възможно най-голяма пълнота творбите, които ми направиха впечатление, без да развалям съспенса или да издавам развръзката.
Пет жени и четирима мъже се качват на неприветливо изглеждащия „Нощен летец“. Всеки е специалист в дадена академична област и деветимата заедно се отправят в междузвездното пространство към митичните волкрини. Целта на екипажа е да установи какво представляват те и евентуално да осъществи контакт с тях.
Ройд Ерис, капитанът на „Нощен летец“, е истинска загадка за своите гости. Той се явява пред тях единствено като холограма и предизвиква множество въпроси от страна на изследователите – дали обяснението му, че контактът с тях би бил фатален за него, е истина, или може би той не е човек, а изкуствен интелект?
Пътуването е дълго и сякаш мистерията около капитана и волкрините не е достатъчна, но и първият инцидент не закъснява. Последвалата поредица от ескалиращи трагични събития застрашава не само мисията им, но и животите им.
В „Свръхконтрол“ Мартин ни пренася в света на Грото – планетата, от която идват вихроперлите. Добивът им е евтин благодарение на труповладелците и техните трупни манипулатори. Те превръщат всеки мъртвец в послушен работник, който никога не се оплаква, но за сметка на това се подчинява безпрекословно. Историята се развива през финалните дни на добив на вихроперли по „стария начин“. Ще успее ли Кабарайджан да натрупа богатство в последния момент и ще намери ли нови лица на своите приятели ще разберете, ако се потопите в света на границата между живите и мъртвите.
Главен герой на „Уикенд във военна зона“ е Андрю Бърч. Той се озовава на бойното поле с омразния си колега Станкато, който го превъзхожда във всичко – по-уверен е, по-висок, по-мускулест и на всичкото отгоре е хубавец. Самото съществуване на Станкато превръща окаяния живот на Андрю Бърч в още по-голямо падение.
Долечек е нашият шеф. Причината, заради която съм тук. Негодникът ходи на маневри всеки уикенд и го прави от години. Разправя, че един мъж не е мъж, ако не се оцапа с кръв. Звучи ми като реклама на военна зона. Но от него ми зависи повишението, а не са ме повишавали от две години. Така че най-добре да му направя впечатление.
Борбата на двамата, както и на всички останали участници в кървавата риалити игра, е да натрупат колкото се може повече изтребителни точки, като избиват врага – поредния глупак, записал се за военните действия. Наградата е съмнителна чест, а загубата – истинска смърт. Андрю Бърч намира своя път в този безумен свят и доказва, че глупостта и бруталността на човека винаги могат да достигнат нови висини.
Разказана по един фантастичен начин, „И седем по нивга не убивай човек“ е стара история за колонизирането на свят с по-слабо развити, но разумни същества. Същите жестокости от времето на конкистадорите, но напред в бъдещето. Дали хората са способни да надмогнат желанието си за завладяване и унищожаване?
Религията в този кратък разказ е превърнала хората в междузвездна империя, която е пропита отвътре със заблуди и кръвожадност.
Понякога е по-добре да си нямаш богове – рече НеКрол. – Тези долу имат бог и той ги в превърнал в това, което са сега. Дженшите също имат богове и умират, защото им вярват. Вие, безбожните, сте единствените с надежда.
Надежда винаги има – обещана пратка с оръжия и обучение на дженшите в изкуството на стрелбата с лазерни оръжия. Битка на богове или битка на технологии, в чиито край победители няма?
„Нито пъстроцветните огньове на звездния пръстен“ разказва за Никъде – необикновено място, където няма дори един лъч, дори един атом. Сондите, изпратени преди десетилетия във всички посоки, все още предават, че там няма нищо, но все пак проучването продължава. А може ли техният шум да е плачът им?
Единственият начин да се стигне дотам е през звездния пръстен с помощта на нулевопространствените вихри. Човечеството построява тези пръстени, благодарение на които може да се премине през дупки в пространството и времето и да се достигне до друго място – рай, подходящ за колонизиране, или ада на някое звездно ядро.
За създаването на портал е необходима огромна енергия. Дженифър Грей е убедена, че нулевопространствения вихър може да се самоподдържа и Никъде е подходящото място да се проведе експериментът. Ако мисията успее, ги чакат големи почести, ако се провалят – ще останат завинаги в нищото.
Темите, които са пресечни точки на разказите в „Нощен летец“, са тези за човешката жестокост – дълбоко мотивирана или първобитно закодирана и безпричинна, и за изначалната необяснима самота. Те са извор на вледеняващия ужас, който е пропил целия сборник, така че бъдете готови да ви стане студено!
Гледайте и трейлъра на едноименния сериал на Netflix:
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
