Дните са само нощем в „Нощта е действие” на Илиян Любомиров

не искай много
понякога и всичко
е достатъчно

Илиян Любомиров

Погълната от организация и провеждане на читателски ателиета „Читатели четат поезия” – формат, който се утвърждава и се развива, едно име нахлува отвсякъде. През лятото се произнасяше с недоверие, вече обаче е факт дебютната му поетична книга и недоверието се заменя с разпокъсани чувства. „Нощта е действие” (ИК „Жанет 45”) дни след издаването си е с изчерпан тираж.

Нивата на потребност от поезия са се покачили? Повод не само да хвана книгата в ръце и да изчета по обичайния начин – от кора до кора, но да възстановя ревютата за поезия в неделя.

Допускам, че името Илиян Любомиров нищо не ви говори. Със сигурност обаче закачката Августин Господинов ви е по-позната. Под този псевдоним 24-годишния поет Илиян Любомиров спечели „София: Поетики 2014” и получи наградата на публиката. Както сам той написа на фейсбук профила си, от уважение към семейството си издава стихосбирката „Нощта е действие” с истинското си име. Под редакцията на Петър Чухов и стилното оформление на Иво Рафаилов.

Заглавието на стихосбирката „Нощта е действие” привлича, усмихва и провокира бързи асоцииации. Представяш си твоята нощ, как я преживяваш, с кого я споделяш. Представяш си облика на тазвечершния човек, глобален, подвижен, неспокоен. Представяш си фигурата на търсещия мъж, неудовлетворен, с очакването, че тази нощ е била невероятна, но следващата ще е още повече. Да, подчертавам мъж. Ще разберете защо. Представи. Поезия, която е писана, за да дразни женското въображение, да го поставя в менгемето на романтиката

„докато спиш
с моята тениска
… ще спра
за плодове..
и сред трохи семки костилки
ще ти кажа
добро утро”
(„Добро утро”)

и цинизма от „Обет за вярност”:

ще изчукам
всичките ти приятелки
за да не се влюбя в някоя от тях
да съм само твой

Любомиров стои устойчиво в любовния тренд на най-младите ни поети (например Димитър Ганев) по отношение възприемането на жената. За мен тази стихосбирка е не просто любовна, тя е наситена с еротична перверзия и хладнокръвие. Любовен въртоп.

Разделена в две части – „Образуване на лято” и „Червила с прерязани гърла”, книгата разчита читателите да познават и да се ориентират успешно сред съвременната българска поезия. Интертекстуалната игра те взема от първото стихотворение с герой дядото и те оставя „в сланата на двора” при отсъстващата вече баба и изстиналата готварска печка. Могат да се разпознаят поредица фрагменти от нови поети, както и популярни фрази („Едно на хиляда”).

Искрена поезия в липсата на показна интелектуалност, с видимо уважение към наследството на българското поетично (и не само) пространство. Рядко се среща употреба на фрагменти от чужди автори с приветливо отношение, без да е в регистъра на патоса или иронията.

Кратки фрази, лаконичен почерк, преобладаване на физика пред метафизиката – Илиян Любомиров довежда до край формата на прозаираната поезия, в която няма описателност, пълна е с вещи от бита и всекидневието, с рутинни дейности – е, тук извършвани най-често през нощта или рано сутрин. Стремежът е за изграждане на ред и свободата сам да го преобърнеш в хаос. Пропуснатата пунктуация не изненадва. По-скоро е ново (или на един век) правило.

Това, което не срещам: вътрешни дискомфорти и колизии, лутанията. Няма колебания, нито страдания. Живот без кахъри, без размисъл – за завиждане чак. Усещането е за увереност, че направеното е точно по мяра и каквото се очаква да бъде в епохата на лесно достъпния секс и връщане на мисленето за жената като за луксозна придобивка. Казвам си го: Възмутена съм. Възмущавам се от превръщането и свеждането на жената само до легнал атрибут, мека опаковка, „винаги готова”, чиято цел на съществуване е единствено да задвижва сетивата на мъжа. Цитирам само няколко реда от „Бъди готова”, които активират всяка клетка за съпротива и отстояване на достигнатите блага за жената:

бъди готова
да ми се отдадеш
в някой заседнал
асансьор глуха улица
паркинг далечно сепаре (…)
бъди готова
да те приспя
за да те събудя
и да те накажа
като награда (…)

Видима е алюзията с пионерското „Винаги готов!”. Стихотворенията на Любомиров носят потенциала да свързват исторически епохи. Изборът на заглавия е впечатляващ, ироничен. Отбелязвам няколко: „Nokia – connecting people”, „Аристократично бавно”, „Гурме”, „Честно”, „Сложи си от парфюма”, „Дрескод”, „Клише” и т.н.

След завъртането на типичната кръгова композиция, затваряш книгата с набръчкан нос – универсална младежка самонадеяност. От онзи вид, който ако не държи да се хареса на всички, предизвиква революции, а ако държи – се превръща в прах във вятъра.

Илиян ще трябва да избира коя да е посоката на следващата поетична крачка. И тя ще покаже талант ли е …

ягодите от турчина
с мустаците
имат големи сърца
и разширени вени

изкъпах ги
настръхнаха (…)

или случаен смутител на поетическото общество.

Ако търсите поезия, даряваща еротична наслада и чувствена перверзия, вписани в реда на нормалността, наредени в обитаването – това е вашата книга. Кратка и поразяваща.

След като прочетохме „Нощта е действие“, решихме да попитаме Илиян Любомиров как чете. Очаквайте неговите отговори за рубриката „Как четеш“ в понеделник, 27 октомври.