Тази година една от най-обичаните книги за деца има юбилей. Навършват се точно 150 години от първото публикуване на “Алиса в Страната на чудесата”.
В “Седмицата на детските книги” ще отбележим този своеобразен празник, като Ви представим новите илюстрации на последното англоезично издание на знаменитата творба на Луис Карол.
Оригиналните илюстрации на “Алиса в Страната на чудесата” от 1865 г. са дело на сър Джон Тениъл, а 150 години по-късно талантливият художник Антъни Браун прави опит да придаде нов, вълнуващ облик на Алиса и нейните приключения…
Дали Браун се е справил и какви да неговите коментари за някои от сцените, които е пресъздал, може да видите в галерията, публикувана в The Guardian:
-
- “Един от основните проблеми при илюстрирането на Алиса беше как да избегна влиянието на сър Джон Тениъл върху работата ми. Реших да заменя гигантската шапка на Лудия Шапкар и създадох моя версия с много и различни шапки, които стоят една върху друга на главата му. Лудостта му пресъздадох, като разделих лицето му на две – в едната половина то е щастливо, а в другата – тъжно. Интересното е, че по-късно научих, че съвременник на Луис Карол го описва по същия начин: “… двете страни на лицето му изглеждаха така, сякаш принадлежат на двама души, които са съвсем различни.”
-
- “Образът на Херцогинята на сър Джон Тениъл е базиран на картината на Куентин Масис “Грозната графиня”. Много трудно беше да избягам от него. Питах се каква трябва да бъде една херцогиня, която има бебе-прасе? Така реших да засиля свинските аспекти от образа й – панделката в косата й прилича на свински уши, ноздрите й – на зурла, облечена е в розово… и ако това не е достатъчно, добавих колбасите като част от престилката на готвачката.”
-
- “Царицата на сърцата е постоянно ядосана, затова я облякох в смесица от червено, синьо и жълто, която трудно може да се гледа за повече от една-две секунди…”
-
- “Това е сцена, която сър Джон Тениъл никога не е илюстрирал. Мисля, че разбирам защо – изключително трудно е да запазиш баланса и да не я направиш твърде гротескна… Не съм сигурен, че успях да се справя с предизвикателството.”
-
- “В сцената с Грифона и Лигавата Костенурка атмосферата е меланхолична. Опитах се да я пресъздам чрез цялостния дизайн и мрачните цветове.”
-
- “За тази илюстрация се вдъхнових от картината на Рене Магрит “Man with Newspaper”.
-
- “Бе крайно време да изплуват на суша: вадата гъмжеше от птици и животни, паднали в нея. Имаше една Патица и една птица Додо, един Райски Папагал и едно Орле, и някои други чудновати същества. Алиса водеше. Скоро цялата дружина изплува на брега.” „Сред чудноватите животни реших да добавя и маймуна.”, споделя Браун
-
- “Ръката на Алиса. Тази част от историята ми напомня на един красив офорт от Макс Клингер, който е част от цяла поредица картини, наречени “Ръкавицата”. В знак на уважение включих странното летящо създание във фона.”
-
- “Това е една от последните илюстрации, които направих. Избягвах да работя по нея, защото сцената е така добре описана с думи. В рафтовете около Алиса поставих почти всичко, което ми дойде наум. Може да изглежда нелогично, но предметите имат значение за цялостната история.”
-
- В интервю журналист обърнал внимание на изкусните “скрити следи”, които Браун е оставил в своите илюстрации. Но художникът не разбирал за какво става дума… “Погледни отражението във водата!”, каза ми. И по дяволите, той беше прав! Просто ми се искаше да го бях измислил аз.”
Илюстрации: Антъни Браун
