По професия и призвание София Пейчева е библиотекар. Родена е в Хасково, но от години живее и работи в Кюстендил, където целият ѝ професионален път преминава в Регионална библиотека „Емануил Попдимитров”. Споделя, че книгите са естествената ѝ среда, а на въпроса как е станала библиотекар отговаря: „Случайно, но завинаги“. Разказва, че в момента библиотеките преживяват най-голямата си трансформация, а библиотекарите променят стереотипите за себе си и буквално ежедневно трупат нови знания и компетентности, за да бъдат адекватни на свръхтехнологичната среда, в която работят. Щастлива е да бъде част от всичко това. Приема професията си като мисия да свързва хората с книгите. А в свободното си време освен да чете, обича да пътува и да опознава България. Ето какво разказва за книгите, до които се е докоснала досега и са оставили траен отпечатък у нея.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всички книги, които съм чела, са ме формирали по някакъв начин, не мога да откроя конкретно заглавие или автор. В различните периоди от живота ми са били различни. И съм забелязала, че ако някоя книга трябва да ме намери, винаги стига до мен. Имам един спомен, наричам го „случая Алиса“. Като дете не харесах „Алиса в страната на чудесата“. Започвах я, не я довършвах, не ме увлече… Остана си неотметната в списъка за лятно четене. А пък си е класика. Когато дойде време да я чета на дъщеря ми, тя така се влюби в нея, че я четох и препрочитах, при това на глас, поне 4 пъти. И си я отметнах…
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, отбелязвам, но не чрез драскане. Залепвам цветни листчета на страницата, когато прочета книгата, се връщам към отметките и си преписвам или просто отново ги препрочитам.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Последният отбелязан:
Всяка история, дори да е случила се и лична, мине ли веднъж през езика, облече ли се в думи, вече не ни принадлежи, вече е толкова от реда на действителността, колкото и на фикцията. … Сигурно затова разказваме. Да правим още един паралелен коридор, в който светът и всички в него са на мястото си, да отклоним разказа в друга леха, когато стане опасно и смъртта заприижда, както градинарят отклонява водата към следващата леха в градината. – Г. Господинов, „Градинарят и смъртта”
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Преобладаващо художествена. Обикновано нехудожествените четива са от сферата на библиотеките, четенето, история, психология.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка
На този въпрос отговарям със стихотворение на Екатерина Йосифова:
ЧЕТЯЩИЯТ
стихотворение
сутрин
в леглото
около осем минути
става
справя се с
каквото там трябва, излиза
и добре понася другите часове
Екатерина Йосифова
Тя е формулирала по поетичен начин сентенцията, че четящият поезия по-лесно понася ежедневието. Имам множество любими поети. В отговора си ще ги подбера на регионален принцип, иначе рискувам да се изгубя… Екатерина Йосифова, Биньо Иванов, Методи Джонев, Венци Филипов, Георги Славчев, Детелина Тихолова…
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Забравените от небето” на Екатерина Томова и едноименният моноспектакъл на Златина Тодева. „Ти който си на небето” на Виктор Пасков и едноименния филм на реж. Дочо Боджаков. „Къщата на духовете” на Исабел Алиенде и филмът. „Името на розата” от Умберто Еко и филмът… Все любими в различни житейски етапи и трайно любими и различно значими във всеки житейски етап. Дълъг списък с отворен край.
С кой писател би се запознала на живо?
Исабел Алиенде и Умберто Еко.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите
Предпочитам хартиената книга. Общувам и с другите ѝ формати по силата на професионалните си ангажименти, но съм скучно-старомодна в това отношение – хартиена книга с всичките ѝ физически характеристики – формат, брой страници, издателско каре, шрифт, затворени между две корици. И световете, които оживяват, когато ги отвориш.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време. Такова ми е и четенето – на пресекулки. Равномерно, спокойно е само в нощните часове.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако са ме подразнили, значи са пълнокръвни образи – още една причина за харесване.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета паралелно, на масичката ми са натрупани: по препоръка – „Запознайте се с България” на Рубън Маркъм (Благодаря, Дани Пенев!), „Читателски практики в България 2006-2022„, ред. Александър Кьосев, „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов, „Муска от небе. Разкази“ на Стоян Чобанов.
Коя е последната книга, която си купи?
В един и същи ден си купих и двете: „Градинарят и смъртта” на Господинов и „Раздумка със Съботин” на Владо Каперски.
С коя книга би казал „обичам те“?
„Тетрадката” на Никълъс Спаркс.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги по няколко, гледам да не са от един и същи жанр.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В служебната всичко е строго подредено по библиотечната систематика, в личната присъства неразгадаем за чуждото око хаос. Всъщност в домашната библиотека се подреждат по реда на прочитането. Опитвам се да се самодисциплинирам и да не купувам книги за себе си, все пак имам на разположение цяла обществена библиотека, от която да си ги заемам. Не се получава – „лакомията” за книги надделява…
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има – всяка следваща, която ме е впечатлила. Не само ги препоръчвам, но ги и подарявам. През последните 6 месеца съм подарявала ”Кривата на щастието” на Иво Иванов три пъти, „Глина” на Виктория Бешлийска – два пъти, „Живот в скалите” на Мария Лалева – два пъти, „Градинарят и смъртта” на Г. Господинов, „Калуня-Каля” на Георги Божинов, „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и много други.
Не само аз препоръчвам. Обичам и да чета книги по препоръка. Има хора, които опознавам чрез книгите, които ми препоръчват. Харесвам и един цитат – много вярна сентенция на Пол Нюман: Когато видиш непознат да чете любима книга, все едно книгата ти препоръчва човек. Книгите наистина го могат – да свързват хората.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
