„Някой си господин Пекелни“ (изд. „Аквариус“, преводач: Галина Меламед) е роман колкото на Франсоа-Анри Дезерабл, толкова на Ромен Гари и на споменатия още в заглавието господин Пекелни, появяващ се в романизираната автобиография на Гари – „Обещанието на зората“. От нея научаваме, че въпросният господин е живял на улица „Голяма Погулянка“ 16, че може би е съществувал, а може би не, и именно този въпрос занимава автора.
Дезерабл е чел „Обещанието на зората“ много пъти и при посещението си на Литва вижда статуята на детето Роман Кацев (истинското име на Гари) във Вилнюс. Тогава решава да влезе в ролята на литературен детектив, като ни отвежда по стъпките на една трудно разгадаема мистерия.
В едно интервю Гари се пита: какво е истината, кое е реално и кой съществува? Къде се пресичат художествените измислици и реалността? В автобиографията си той обещава на Пекелни след време винаги да го споменава пред важните хора, с които ще се среща – просто така, от нищото и без обяснения да заявява, че на улица „Голяма Погулянка“ 16 живееше господин Пекелни, един:
[…] тъжен мишок, маниакално спретнат и припрян; беше толкова дискретен и безличен, и да го кажем направо, отсъстващ, колкото може да бъде човек, принуден въпреки всичко от силата на обстоятелствата да се откъсне, пък било то и малко, над земята.
Предвид факта колко голям мистификатор е бил самият Гари, задачата да се подсигурим с достоверност е изключително сложна. Дезерабл обаче не ни обещава това. Той ни разказва истории, преплита факти и въображение, но по толкова увлекателен начин, че в крайна сметка читателят се вълнува от активнатата роля, която има – сам да реши на кое да вярва и на кое не, и дали изобщо е нужно да прави разлика между „беше така“ и „би могло да е било“.
Дали Гари наистина е живял в продължение на няколко години с идеята, че майка му е жива, получавайки писма от нея, въпреки че тя отдавна е била мъртва? Реални ли са споменатите в книгата срещи с известни личности и телевизионното предаване, по време на което Гари се е притеснявал, че ще го разкрият като Емил Aжар – псевдонима, с който става единственият двукратен лауреат на „Гонкур“? Действително ли е щял да бъде осъден за Държавна измяна, понеже по време на войната е получавал писмо от жена? И да, и не.
Мнозина твърдят, че няма голяма полза от литературата, че тя не може да направи нищо срещу войната, несправедливостта, всемогъществото на финансовите пазари – и това изглежда да е вярно. Но нещо все пак тя може: да позволи на един млад французин, попаднал във Вилнюс, да изрече на висок глас името на един човечец, погребан в общ гроб или изгорен в нацистките пещи преди седемдесет години, името на един тъжен мишок с алена от кръвта му кожа, когото са направили на решето с куршуми или са превърнали в дим, но когото нито нацистите, нито времето са успели да унищожат окончателно, защото се е намерил писател, който да го спаси от забравата.
Франсоа-Анри Дезерабл (източник: Ouillade.eu)
Романът е информативен, без да е отегчителен и подробен, и разказва за съдбата на литовските евреи във Вилнюс – град, неслучайно наричан „Северният Ерусалим“. През Втората световна война там загиват около 200 хиляди евреи, като по-шокиращото е, че самите литовци всячески помагат на нацистите в геноцида. Може би Пекелни е бил част от тях, може би е свирил на цигулка, може би е бил влюбен. Авторът прави предположения, докато се рови в архиви и издирва съседи, които си спомнят Гари и „тъжния мишок“ от „Обещанието на зората“. Същевременно ни поднася истории за собствения си живот и за ролята на литературата в него.
Най-много ме вдъхнови именно искрената и неподправена любов на Дезерабл към литературата, към всички емоции, които тя събужда в нас, и вълшебното ѝ свойство да променя начина, по който гледаме на себе си и на света. Предполагам, че основната му идея е била да покаже как една художествена творба оживява в реалността. Освен всичко останало в момента, в който затворих последната страница, ми се прииска веднага да изчета цялата библиография на Дезерабл, наред с малкото ми оставащо от тази на Гари.
Може да се каже, че „Някой си господин Пекелни“ е обяснение в любов към любопитството и вълнението, което романите будят у читателите. Дори третостепенни герои понякога успяват да се превърнат в централни фигури. Ако очаквате биографичен роман за живота на Гари, ще се разочаровате. Ако се надявате на сигурна информация кой е господин Пекелни, също. Ако обаче се настроите за интересна литературна детективска разходка, ще крачите рамо до рамо с автора, докато Дезерабл остроумно и самоиронично ви разказва неща от живота си, преплетени с този на Гари. А междувременно ще търсите заедно с него изгубените следи на персонаж, който е повод за нов роман.
А ако вече не съм ви го споменала няколко пъти – на улица „Голяма Погулянка“ 16 живееше господин Пекелни. Колко, с кого и как, ще реши въображението.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.
Франсоа-Анри Дезерабл ще може да видите на живо по време на седмото издание на Софийския международен литературен фестивал.
