Прави ми впечатление, че детските книги сякаш се делят на два типа: такива, които са интересни само за детето, насочени са изцяло към него като действие, илюстрации и т.н., и такива, които са страшно интересни и за родителя, така че самият той да пожелае книгата да се препрочита три пъти на ден.
Не съм родител и нямам представа колко трудно е всъщност да намериш подходяща книга за детето си. Като преподавател обаче, знам колко е трудно да препоръчаш книги за детето. И тъй като резултатът е, че доста често се почесвам умно-умно и нямам идея какво да отговоря, реших да се захвана и да се образовам малко в сферата на детската литература. И попаднах на Дани Огнедъх!
Дани Огнедъх е забавен малък дракон, който има уникалния проблем, че не може сам да си прави пържените филийки. Или, така да се каже – не може да бълва огън. Дани е единственият дракон в своето училище. Заобиколен от всякакви други влечуги, той все пак остава леко неразбран. Нали знаете, винаги има едно хлапе, което се забърква в лоша ситуация или му се случват супер случайни и странни неща. Макар и да няма вина, пак го отнася… Дани Огнедъх, дами и господа!
Винаги мисли разумно, логиката му е неразрушима, а въображението му е достойно за възхищение!
Все пак любимите ми персонажи от книгата са родителите на Дани – баща му е описан като доста благ дракон, който трябва да е образец за всички татковци по света, а майка му е кисела, сърдита и кофеинозависима драконка, която също е много блага, но в следобедните часове. Страшно е забавно да се припознаеш в дракон… Срещаме се и с други представители на драконовото семейство, които са не по-малко забавни, a останалите влечуги са изобразени чудесно (най-добрият приятел на Дани е игуана-зубрач!!!).
О, да, под „изобразени“ имам предвид точно това. Впечатляващата работа на Урсула Върнън вдъхва нетипично много живот в книгата. Освен добър автор, Върнън е и изключителна илюстраторка. Носителка е на награди „Хюго” (за уеб-комикса „Digger”) и „Небюла” (за “Jackalope’s Wives”, в категория „Best Short Fiction”)!
Все пак „Огнедъх” (изд. „Плеяда”) би била забавна книжка за по-малките деца, но смятам, че е насочена към тези в начален курс, защото в нея наистина могат да открият себе си, приятелите си, а защо не и враговете си!
Стана ми много интересно как най-обикновени и често срещани ситуации в училище стават магически и необичайни, когато добавим дракон.
Дани Огнедъх е прекрасен!
