Знаете ли как да достигнете лесно до щастие и успех, без много да си давате зор? Пише го в почти всяка книга за самопомощ, без обаче да има реален ефект. Оливър Бъркман е от хората, които казват „Стига!“ на това със седмичната рубрика „Тази колонка ще промени живота Ви” в британския „Гардиън”. В книгата му „Противоотрова“ са събрани много факти и истории, свързани с ефективността на селф-хелп практиките, включително и лично изпробвани от Бъркман. Вижте какво каза журналистът специално за „Аз чета“.
– Г-н Бъркман, опасно ли е позитивното мислене? Няма ли без него много хора да са силно нещастни и дори безпомощни?
Не искам да критикувам хората за това, че са естествени оптимисти – няма проблем в това, разбира се. Но “позитивното мислене” означава да правиш съзнателно усилие да се чувстваш щастлив, да подмениш негативните мисли с позитивни и т.н. Това просто не работи и резултатът е, че хората са още по-стресирани и нещастни. Също така, “позитивното мислене” предполага, че страданието на хората е винаги по тяхна вина, защото не са мислили достатъчно позитивно.
– Аз лично съм съгласен, че литературата за самопомощ (self-help) не трябва да се приема като толкова сериозен начин да постигнеш щастие и успех, но не е ли личен избор на читателите кои лидери да следват?
Всъщност мисля, че идеята за самопомощта е добра. Все пак древногръцките философи също са я практикували в някаква степен: целта на тяхната философия е била да помага на хората да живеят по-смислено. За съжаление, прекалено голяма част от съвременната индустрия за самопомощ се доминира от подходи, които правят един-единствен човек по-щастлив: селф-хелп гуруто, чийто банков баланс се движи постоянно нагоре. Лошото е, че комерсиалният интерес на такива гурута предполага техните идеи да НЕ работят, за да се връщат хората за още.
Вероятно няма как да се даде един единствен съвет на хората, които преследват щастието и успеха чрез “позитивно мислене”, но какво бихте им предложили да направят, когато прочетат, че постоянният позитивизъм и законите на привличането всъщност не помагат?
Ако можеше да се даде един съвет, то той е да се научим да подхождаме малко по-приятелски към всичко, което се случва в ума ни: щастие, тъга, безпокойство, тревога, надежда… всичко. Един от уроците, които научих, докато практикувах будистка медитация, беше да гледам на емоциите и мислите си като на метеорологични условия – никога не се караш на дъжда и не се опитваш да разкараш бурите. Вместо това разбираш, че те са неизбежна част от времето и ще отминат.
– Каква е ролята на медиите в разпространяването на цялата врява за това колко окуражаващи могат да бъдат позитивното мислене и поставянето на високи цели? Можем ли и трябва ли да се борим с тези тенденции?
Е, предполагам, че медиите разпространяват всяко съобщение, което вирее в културата ни, и това включва и контрапродуктивните съобщения за позитивното мислене. В същото време, разбира се, новинарските медии ни показват истории за голямо страдание и нещастие по целия свят и изведнъж попадаш в позицията да ти казват, че трябва да си щастлив, докато имаш доста причини да си отчаян! Едно конкретно нещо, което ме притеснява, е начинът, по който социалните медии насърчават разпространяването само на най-добрите моменти от живота ни – забавните празници, щастливите сватби. Така когато видим статусите на нашите приятели, се предполага, че те се забавляват много повече от нас и това сравнение ни кара да се чувстваме по-зле. Разбира се, в реалността всеки има своите несигурности, тъги, провали…
– Как е възможно да се избегне хедонистичната адаптация – да свикваме с това, което ни прави щастливи, и да губим удоволствието от него? Трябва ли насила да се ограничаваме в това, което обичаме?
Това е отличен въпрос, вероятно основният въпрос в психологията на щастието! Стоиците от Древна Гърция всъщност предлагат човек да прекарва известно време в “негативна визуализация” – да си представя как може да изгуби близките си и вещите си, за да ги оценява по-добре сега. Друг метод е добре познатата идея за “дневник на благодарността”, в който всеки ден вписваш по едно-две неща, за които си благодарен. Всичко, което включва отдръпване от собствения живот и вглеждане в добрите неща може да бъде част от пътя към по-голямо удовлетворение.
– Казвате, че социалните връзки са по-важни от притежаването на вещи. Как да бъде „преподавано“ това, как да бъде обяснявано ясно на хората?
Отчасти мисля, че това е нещо, което просто научаваш с опита: запалваш се по нова технологична джаджа, пестиш пари и си я купуваш и… три дни по-късно тя не те вълнува особено. Друг полезен трик обаче е да си представиш, че си на осемдесет (извинявам се на хората, които НАИСТИНА са на осемдесет години!) и поглеждаш назад към живота си: би ли харчил повече пари за придобиването на материални вещи или в разговори, връзки, приятелства, игра…? Мисля, че отговорът е ясен, макар аз да съм също толкова несъвършен, колкото е и всеки друг, живеещ по този начин.
