„Нека се превърна в морска вълна. Ако не мога да бъда вълната, нека стана онова пропукване на дъното. Нека да бъда онзи страховит първоначален разлом в мрака.“
„Орисници и фурии“ (изд. „Обсидиан“) е една от най-обсъжданите книги за 2015 г. в САЩ. Барак Обама я определи като най-добрия роман, който е чел през годината, а защо го е направил е повече от ясно [за мен].
Творбата на Лорън Гроф има архитектурата, въздействието и стилистиката на шедьовър. Но ако някой ви разказва за нея, няма да схванете защо е така. Никой не може да убеди друг в съвършенствата на „Орисници и фурии“ освен самият роман [но настоящият текст вече се пише и не може да бъде спрян].
Героите му са от друг свят, историята им никога няма да се случи на вас. И все пак шансът тази книга да влезе под кожата ви е впечатляващо огромен, защото сме орисници и фурии. Чудесата в живота не се случват случайно, а ги правим сами. [точка]
Орисници
Засега не бива да откъсвате поглед от него.
Той е лъчистият.
Ланселот Сатъруайт, от малък орисан да бъде уникален, е златното момче на семейството си. Подсъзнателно приел величието за единствен път, по който душата и тялото му да вървят, той очаква триумфът да дойде бързо и гръмко. Без въпроси и без съмнения. На 22 години Лото вече е влюбен, женен, отритнат от майка си [от парите й], неуспял като актьор, но щастлив. Щастието се нарича Матилд.
Орисниците му даряват красота и талант за сцена. Но не актьорството се оказва призванието му, а драматургията. И успехът не закъснява. Всичко се случва толкова лесно и естествено, че дори изглежда неестествено. Богатството, щастливият семеен живот, величието. В първата част на романа Лорън Гроф разказва историята, поставяйки в нейния център Ланселот. Читателят знае, вижда и преживява онова, което преживява единствено той. Всичко останало е потънало в златния прашец на мощното му обаяние и всепоглъщаща аура на полубог.
Лото е символ на самодостатъчното съвършенството. Онова, на което животът винаги е длъжен да предоставя необходимото за пълно щастие. Нима триумфът е наистина в кръвта на Лото и всичко, което му се случва, е съдба? [Не.]
Фурии
Направи ме щастлив – примолило се чудовището Франкенщайн на създателя си – и аз отново ще стана добродетелен.
Матилд Йодер е силна жена, която в първата част на книгата е най-изисканата добавка към интериора на сюжета. Прекрасен висок предмет, който [става ясно по-нататък] крепи цялата история на крехките си дамски рамене. Докато „Орисници“ представя действието хронологично и последователно, прилежно и прегледно [като Лото], втората част „Фурии“ е разро́шено препускане през спомени, премълчани истини, бъдеще и настояще. Като самата Матилд, която преобръща романа и го прави напрегнат и изненадващ.
Златните момчета са способни на провал. Но силните им жени са онези, които няма да го допуснат.
Хронологията на един брак има две различни проявления – нейната и неговата. Макар и двете страни да са пълноправни членове на един свещен съюз, целостта не означава, че двете половини преживяват едни и същи неща. „Орисници и фурии“ е феноменално изследване на черната дупка, която съществува между двама души, единствената истина между които е любовта им. Всичко останало е премълчано в нейно име.
Драмата
В романа театърът играе важна роля, както между персонажите, така и между авторката и читателите. Лото пише пиеси, а части от тях са вмъкнати в книгата. Количеството им е достатъчно, за да разнообрази ритъма на повествованието, и недостатъчно, за да стане отегчително и претенциозно. Бележките на Гроф съпътстват действието [ето така] и дават малки жокери за бъдещето на събитията. Нейният глас подсказва, че драмата тепърва ще става по-зрелищна, а изненадите – по-неочаквани.
Героите са неестествени. Те не са събирателно за обикновени хора. Не са хрисими, не са нормални, не се интересуват живо от добруването [да, добруването] на другите. Но Лото и Матилд създават съвършеното семейство, в което единият допълва идеално другия [това важи само в едната посока].
Драмата е:
в инфантилността на зрелия човек, в хладнокръвието на някога крехкия човек [превърнат в чудовище], в любовта, по-силна от всичко [от другия участник в нея], в мисълта за вроденото зло [дъщерята на Дявола], в отмъщението [то никога не е закъсняло], в смъртта [когато е чужда], в живота [когато се окажеш без онзи, който е бил животът ти].
