Ако един автор успее да те прикове към книга с неособено симпатични герои, странна история и депресираща атмосфера, трябва да му признаеш постижението. Трудно е да напишеш увлекателен роман за проблемните страни на човешкото съществуване, без да се поддадеш на изкушението на поне едно клише. Мисля си, че Том Перота от самото начало е решил да не глези читателите си с „Останалите“ (изд. „Ибис“) и сам си е дал свободата да бъде суров. Прекрасната корица на Милена Ковачева действа по-скоро умилително заради тъжните очи на кученцето, което я краси, но ви уверявам, че в самия роман има много малко място за сантименталности.
Три години преди началото на историята човечеството е било разтърсено от напълно необяснимо свръхестествено събитие. В един и същи момент милиони хора по света буквално се изпаряват пред очите на близките си. Под „изпаряват“ имам предвид точно това – никакви зрелищни експлозии, никакви отчаяни писъци, никакво трогателно завръщане. Просто едно мигване, след което нищо вече не е същото.
Трагедията е наречена Възнесението. Библията дава удобен еквивалент на катастрофата, само че в реалността лелеяното събитие се оказва лишено от смисъл. Изчезналите нямат нищо общо помежду си, нито пък са най-набожната извадка от милиардното население на земята. Никой не знае какво точно се е случило. Никой вече не си задава въпроса „Защо?“. Съвсем друга загадка тегне над романа – има ли живот след трагедията за онези, които все още са тук? Какво се очаква от останалите?
„Останалите“ дава отговор на тези въпроси чрез семейство Гарви. За разлика от мнозина други семейства, те са запазили целостта си непокътната. Възнесението им е отнело нещо малко по-различно – привидното щастие. Четирима души, които допреди няколко години са имали цели и са водели сигурен и нормален живот, сега са разпилени като грахови зърна от вятъра. Майката Лори се присъединява към сектата Грешните отломки, чието единствено занимание е да се обличат в бяло, да пушат и да наблюдават втренчено хората по улиците, за да им напомнят за случилото се. Синът Том зарязва колежа и става последовател на мним пророк, без да подозира в каква каша ще се забърка. Някогашната амбициозна отличничка Джил пък се пуска по течението в не съвсем читава компания. Единственият, който се опитва да опази разсъдъка си и да продължи напред, е кметът Кевин, но е много трудно да вървиш сам към едно бъдеще, от което никой вече не се интересува.
Том Перота изследва крайностите, в които човек изпада, щом достигне предела си на проумяване на света. Възнесението променя правилата на играта толкова внезапно, че границата между приспособяването и психическия срив се размива. Човек заживява в някакво странно състояние на половинчата меланхолия, фалшива бодрост и куп други странни, объркващи емоцийки. Цялата тази мозайка е споена от лепилото на отчаяното безразличие към по-нататъшната ти съдба.
Постер на едноименния сериал
Перота отделя голямо внимание и на проблема за излъганата вяра. Мъката на хората, изгубили упованието си в Бога, почти граничи с покрусата на онези, изгубили приятел, дете или цялото си семейство. Предполагаемото Възнесение не подбира – милионите отнесени от явлението изчезват на напълно случаен принцип и хвърлят религиозните люде в паника. Защо набожността им не се е отплатила? Защо не са били сметнати за достойни за спасение? Тук ексцесиите като че ли изпъкват най-силно – някои от героите посвещават живота си на това да опровергаят теорията за библейското Възнесение и да очернят онези, които са си отишли, с надеждата да оправдаят присъствието си на земята. Други търсят утеха в края на света. Трети, неспособни да разберат случващото се, напълно се отказват от самостоятелността си и се отдават на фалшив кумир или на секта като Грешните отломки. Във всеки случай обаче е страшно колко лошо падаш, щом новата реалност рязко издърпа килимчето под краката ти и вярата ти в нещо по-могъщо вече не е там, за да те улови и да те предпази от болката.
Интересното е, че вдъхновението на Том Перота не произтича от библейския сюжет за Възнесението, както може би изглежда на пръв поглед. Една друга безсмислена загуба, оголила човека от всичките му защити и изоставила го на напълно непознат терен, го е подтикнала да напише „Останалите“. Печалният атентат от 2001 г., довел до срутването на Кулите близнаци и жестоката гибел на близо 3000 души, е реалният виновник.
„Останалите“ не е позитивен роман за въздигането от пепелищата на една катастрофа, за силата на човешкия дух и за волята да преодоляваш всякакви трудности в живота, излизайки променен към по-добро. Том Перота внася ободряващ реализъм в този добре познат на читателите сюжет. Неговите останали не са герои-феникси, а делнични хора, чиято психика е травматизирана от неразгадаема мистерия. Никой в книгата не прескача травмата с бодра стъпка и високо вдигната глава. На персонажите им се налага да живеят с нея, да й разчистят огромно кътче от себе си и да принудят цялото си същество да се нагоди към капризите й.
Много харесах „Останалите“, но ще бъда предпазлива в препоръчването на романа. Определено не е за всеки. Някои може да се почувстват излъгани от неизпълненото обещание за свръхестествена развръзка, други пък ще бъдат жегнати от безнадеждната атмосфера и странните житейски избори на героите. Том Перота ще бъде оценен предимно от читателите, които не се плашат от по-тежките психологически истории. Както си говорихме веднъж с група приятели, няма нищо по-добро от книга, която те захвърля в черна пропаст и ти връчва лопата, с която да тръгнеш да копаеш дъното.
През 2014 г. по романа е заснет сериал на HBO. Начело на The Leftovers застава създателят на култовия сериал „Изгубени“ Деймън Линделоф. Тук можете да гледате трейлъра на първия сезон:
