Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” (изд. „Егмонт България“) на Мелиса де ла Круз.
Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.
Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.
Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.
Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.
„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.
Прочетете и ревюто на Вал Стоева.
https://www.youtube.com/watch?v=vMLrEIyUfXg
