Супрасълският сборник навърши 1 000 години от създаването си, 500 години от пренасянето му в манастира Супрасъл и 200 години от откриването му за науката, разказа в ефира на БНР проф. Славия Бърлиева. Ценният ръкопис е най-обемистият и най-ранният запазен старобългарски текст и единствен сред достигналите до нас кирилски паметници, създадени в Преславската книжовна школа в края на Х век. Съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – жития на светци и слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл. Днес трите части на ръкописа се съхраняват в Полша, Словения и Русия. Документът е включен в списъка на ЮНЕСКО с най-ценни писмени паметници „Паметта на света“.
Този ранен старобългарски кирилски ръкопис e написан на пергамент и има изключително графично оформяне и изработка. Той е открит през 1823 г. в Супрасълския манастир (първоначално в Полша, сега в Литва) от М. К. Бобровски. Той го изпраща на словенския учен Б. Копитар за проучване. След смъртта на Копитар първите 118 листа от паметника постъпват в Университетската библиотека в Любляна, където се пазят и до днес. Следващите 16 листа, купени от А. Ф. Бичков през 1856 г. от 1947 г. са притежание на Руската Национална библиотека в Санкт Петербург. Останалите 151 листа след смъртта на откривателя на паметника Бобровски се озовават в сбирката на графовете Замойски. Тази т.нар Варшавска част изчезва по време на Втората световна война и дълго време се смята за изгубена. По-късно е открита в САЩ и е върната в Полша през 1968 г. Днес се намира в Националната библиотека във Варшава.
Честванията на годишнините са състояха в края на септември в Полша под почетния патронаж на президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на България. Особено пищно и тържествено е било участието на Полската православна църква, организатори са Българското посолство във Варшава и Българският културен институт.
Акцент в програмата беше международна научна конференция с участието на изтъкнати медиевисти и българисти от Кирило-Методиевския научен център и Института за литература към БАН, от Софийския и Шуменския университет, както и от университетите в Лодз, Познан, Краков и Рим. Участниците имаха шанса да разгледат съхранявания във Варшавската народна библиотека оригинален ръкопис, разказа още проф. Славия Бърлиева пред БНР.
