Министерство на културата отличи 50 съвременни будители с наградите „Златен век“. Традиционно наградите бяха връчени от министъра на културата Найден Тодоров. Те се присъждат по случай 1 ноември – Денят на народните будители.
Сред наградените бяха творци, артисти и дейци в различни области на изкуствата с принос към българската култура, изкуство и духовност.
Министър Тодоров изтъкна, че не е случайно, че тези награди посвещаваме именно на хората на изкуството и на културата, които са будителите на нашето време; тези, заради които нашата нация няма да заспи. „Много съм горд, че съм тук сред Вас днес, и че ще имам възможността да поздравя част от будителите на нашето време с наградите на Министерството на културата“, каза още министър Тодоров, преди да пристъпи към официалното награждаване.
С огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност е отличен и писателят Георги Господинов.
„Приемам го като знак на уважение към хората, които пишат, хората на литературата и мисля, че ако не друго, литературата създава памет, но освен това и смисъл“, заяви писателят Георги Господинов.
Ето и пълен списък на наградените:
С Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Красимира Колдамова – по повод нейния 85-годишен юбилей и заради големия ѝ принос към българското балетно изкуство и българската култура.
Райна Кабаиванска – оперна певица с международно признание, с огромен принос в развитието на вокалното изкуство по целия свят.
Проф. Димо Димов – за изключителния му принос за развитието и популяризирането на българската култура и идентичност, за основаването на квартет „Димов“, за създаването на Празници на изкуствата „Аполония“.
Акад. Васил Казанджиев – във връзка с 90-годишнината от рождението му и за огромния му принос към българската култура като композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към интерпретацията и звукозаписа на български автори, педадог, възпитал плеяда изтъкнати диригенти.
доц. д-р Костадин Кисьов – В продължение на над 40 години доц. Кисьов работи активно и всеотдайно като археолог, учен и музеен специалист. Под негово ръководство Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи с разнообразни постоянни и временни изложби.
Георги Господинов – най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател. Първият българин, носител на литературната награда „Букър“ за своя роман „Времеубежище“. Носител е на множество други престижни литературни награди в България и Европа. Кавалер на Ордена за изкуството и литературата на Франция. Негови стихотворения са включени в редица международни антологии и са преведени на различни езици.
Благовеста Касабова – Изтъкнат историк, критик и изследовател на националните литературни процеси. Автор на документално-биографични книги. Има дългогодишна дейност в ръководството на Съюза на българските писатели.
Калуди Калудов – за многостранната му дейност и международно признание като оперен певец, общественик, педагог.
Алцек Мишев – има забележителна международна кариера. В книгата „Европа-Америка – Различните авангарди“, публикувана от Франко Мария Ричи през 1976 г., Акиле Бонито Олива го определя като един от тридесетте най-представителни художници в Европа.
проф. Людмила Дончева-Петкова – тя е сред най-задълбочените изследователи на Ранното българско средновековие, учен с международна известност. Повече от 35 години проучва района на западната крепостна стена в първата българска столица Плиска. Години наред изследва важни археологически паметници в Добруджа.
С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Самуел Финци – изявен актьор, звезда на немската театрална сцена, снимал се в десетки игрални филми.
Едвин Сугарев – Автор на стихосбирки, роман и монографии, свързани с българската литературна история. Доктор на филологическите науки с дългогодишна изследователска дейност, както и ръководител на множество изследователски проекти. Един от водещите поети на 80-те години. Народен представител в три парламента, участник в неформални групи срещу режима на Тодор Живков. Пионер на българския самиздат като издател и редактор.
Мая Вапцарова – Мая Вапцарова е член на Асоциация на Българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели. Член на регулаторния орган СЕМ. Президент и главен редактор на Вестник „Македония днес“. Има дългогодишна режисьорска и драматургична дейност, както и работа като художествен ръководител в „Българско видео“. Автор на редица книги. Носител на национални и международни награди включително и награда на Министерство на културата „Златен век“.
Васил Димитров – за активната му професионална и обществена дейност, мениджърската му работа като създател на единственото ефирно радио за класическа музика у нас, продуцентската му дейност, свързана с реализацията на значими концертни събития, за приноса му в популяризирането на българската култура и изкуство.
Проф. Константин Шопов – първи директор на НУФИ „Широка лъка“, основател на Северняшкия ансамбъл – гр. Плевен, на първите Орфееви празници, на ДЮФА „Тракийче“, ансамбъл „Росна китка“, на първия клас по народни музикални инструменти към НУИ „П. Пипков“ – Плевен.
Румен Джуров – дългогодишен служител на МК, държавен експерт с над 40-годишна работа в системата на МК, за активната му работа в учебно-образователния и художествено-творчески процес в националните училища по изкуствата и по културата, за внедряване на практики и стратегии, за подкрепата за децата с изявени дарби, разработване на нови учебни програми и методологии.
Никола Петков – сред най-уважаваните режисьори на българския театър, с над 120 театрални постановки, сценарии за игрални филми, носител на множество награди, автор на две книги.
Боряна Сечанова – за високите ѝ професионални постижения на сцените в България и по света, за работата й като дългогодишен директор на балет „Арабеск“.
Райчо Христов – по повод 75-годишния му юбилей, съгласно решение на УС на Съюза на българските композитори, за активната му диригентска дейност, за създаването на камерен оркестър „Орфей“, който е сред водещите камерни ансамбли в страната.
Анита Тарасевич-Дойнова– има дългогодишна дейност като редактор на „Читалищен вестник“ с редица литературни публикации и авторски книги. Има престижни награди, свързани с работата и с читалищата, както и за издадени нейни книги за деца и възрастни. Член е на Съюза на българските писатели.
Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
инж. Любозар Фратев – Има активна ангажираност с дейността на редица обществени, граждански и бизнес организации и съществен принос в популяризирането на град Пловдив като туристическа и културна дестинация. Дългогодишен активен член на Консултативния съвет по туризъм на Община Пловдив. Включва се в инициативи за възстановяването на Драматичен театър – Пловдив след пожар и създаването на Театрален музей. Почетен гражданин е на град Пловдив и получава и Почетния знак на Президента на Република България.
Недялка Трайкова – развива читалищна и културна дейност като дългогодишен председател на НЧ „Постоянство -1856“- гр. Лом. Дългогодишна учителска дейност в гр.Лом с редица награди и отличия включително Орден „Кирил и Методий“ и Почетен знак на Президента на Република България. Народен представител в 36-то Народно събрание.
Кирил Назъров – Дългогодишен председател на Секция „Детско-юношеска литература“ към Съюза на българските писатели. Председател на Читалище „Светлина“- гара Елин Пелин, председател на литературен клуб „Димчо Дебелянов“ – Елин Пелин.
Павлина Павлова – Павлина Павлова развива активна журналистическа дейност в Българско национално радио. Авторка е на многобройни книги с поезия и проза, част от които са от фондовете на големи световни библиотеки.
Димитър Стоименов – работи дълги години в архивната сфера на различни позиции. Доказан професионалист с дългогодишен опит в множество от дейностите, които се извършват в Държавна агенция „Архиви“, както и в работата си в областта на сфрагистиката и картографията.
Асен Владимиров – във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство, както и във връзка с неговата 70-годишнина и активна творческа и обществена дейност.
Надя Ботева Петрова – във връзка с нейния 60-годишен юбилей и богатата ѝ творческа дейност като поп и джаз певица, педагог, продуцент,както и за заслугите ѝ към българската музикална култура и инициирането на множество национални инициативи.
Данчо Балджиев – Валди – изявен илюзионист, артист – будител, изнесъл над 10 000 спектакъла, гостувал по цял свят, носител на множество международни награди, в това число и на САБ – „Икар“ 2019, с дългогодишна преподавателска дейност.
С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Бойка Серафимова – Развива дългогодишна читалищна дейност и участие в различни културни проекти в Монтана. Председател на Областен читалищен съвет – Монтана и читалищен секретар на НЧ „Разум – 1883“ в Монтана.
Анна Парапунова – Има дългогодишна читалищна дейност в община Банско. Член е на Върховен читалищен съвет към Съюза на народните читалища. Секретар и художествен ръководител е на НЧ „Димитър Благоев -1925“ гр. Добринище.
Петко Каневски – Петко Каневски е автор на редица стихове, поетични книги и сборници с фейлетони. Член на Съюза на българските писатели и е председател на Дружество на писателите „Пеньо Пенев“ – гр. Димитровград.
Владимир Арденски – Журналист, писател и радетел на каузата за принадлежността на българските мохамедани към българския народ, както и същността им на българи. Работи и като репортер на Българското национално радио. Съосновател на списание „Родопи“ – трибуна на изява на художествено-творческата интелигенция от средите на българите мохамедани. По негови сценарии са снимани филми за Родопите и са излъчвани по БНТ.
Калина Канева – журналист и писател. Активен радетел на историческата истина, както и изследовател на живота и дейността на Н. П. Граф Игнатиев и академик Дмитрий Лихачов. Автор на статии ,изследвания, репортажи, очерци в много списания и вестници на български и руски език. Сценарист на документални телевизионни филми, както и автор на фотодокументални изложби.
Данка Георгиева – Дългогодишен ръководил, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА „Архиви” в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция „Регионален държавен архив” – гр. Бургас.
Светлана Кръстева – Дългогодишен ръководил, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА „Архиви” в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция „Регионален държавен архив” – гр. Видин.
Иванка Гезенко – Дългогодишен сценарист на документални филми в Българска национална телевизия. Има над 40 документални изложби, сред които две по международни проекти. Носител на редица награди, грамоти и почетен знак от Държавна агенция „Архиви“. Участва в изготвянето на каталози на документи. Дълги години работи в Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий” – София.
доц. д-р Диана Стоянова – има дългогодишна преподавателска дейност в катедра „Културно-историческо наследство и туризъм“ при Университета по библиотекознание и информационни технологии. Директор е на Академично издателство „За буквите“. Член е на Изпълнителния съвет и на Общото събрание на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.
Владимир Иванов – директор на Исторически музей – Попово от 2020 г. Под негово ръководство е завършена постоянната експозиция на музея, която привлича широк кръг от посетители със своята интерактивност.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Ансамбълът има големи заслуги при съхраняване на нематериалното културно наследство, развитието на хореографията върху основата на националните традиции, представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на международния обмен в България.
Камерен оркестър „Орфей“ – във връзка със 50-годишния юбилей на състава, съгласно решение на УС на СБК, за богатата концертна дейност на ансамбъла.
Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора – във връзка с 50 години от създаването на образователната институция.
Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – София – във връзка със 120-годишния юбилей от създаването на училището.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово – Тази година се навършват 60 години от създаването на Регионален етнографски музей на открито „Етър“. През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито. Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.
С ГРАМОТА за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Калинка Стойновска – във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния й творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство.
Проф. д-р Венелин Грамадски – във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и професионален принос за развитие на българското филмово изкуство.
Иван Коджабашев – Дългогодишен журналист и фотожурналист. Бил е фоторепортер и секретар на множество пловдивски печатни издания, като в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Пловдивски общински вестник“ и много други. Автор на няколко фотоалбума и „Пловдивски фотоалманах“, които проследяват събитията от обществено-политическия живот на гр. Пловдив в продължение на почти 30 години.
Гергана Михайлова – Благодарение на усилията и нейния висок професионализъм в последните 10 години РИМ – Пазарджик успешно печели и реализира над 20 проекта на обща стойност 1 200 000 лв., финансирани от: Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Министерство на културата, Национален фонд „Култура“ и Агенция за хората с увреждания.
