Ако след четвъртата книга от поредицата за инспектор Гамаш се чудите какви тайни още може да крие спокойното селце Трите бора, бързам да ви успокоя, че ви очакват доста изненади. “Отровни думи” (изд. „Софтпрес“) е може би книгата, в която вниманието ми бе изцяло погълнато от криминалната интрига.
В предишните романи разплитането на убийството ми изглеждаше до някаква степен като фон, на който се разгръщат психологическите образи на героите и техните сложни отношения, но тук имаме наистина класическа криминална история в най-добрия смисъл на думата. Луиз Пени си е свършила работата по представянето на героите в дълбочина и сега вече не е необходимо да им обръща толкова голямо внимание през цялото време, а може да си позволи да осветлява някои техни черти, останали до момента на заден план.
В края на лятото, когато започва да се усеща септемврийският хлад, в бистрото на Оливие и Габри е намерен труп на непознат старец. Кой е той и защо убиецът иска да злепостави едно от най-популярните места в Трите бора? По време на разследването екипът на инспектор Гамаш ще се натъкне на безценни съкровища, в които е скрита нишката на личната история на убития. Уникалните дърворезби, изработени от стареца, разказват пленяваща и в същото време изпълнена с ужас приказка. Инспекторът ще трябва да намери ключа към мотивите за жестокото убийство в лабиринта от легенди, лъжи и умело прикривани тайни.
За читателите, които следят цялата поредица, няма да остане незабелязан фактът, че Трите бора не е вече идиличното място от първите книги. И макар това донякъде да звучи тъжно, в действителност е съвсем закономерно. Навлизаме все по-навътре в тайните на общността и наяве излизат някои нелицеприятни неща. Много силно вплетен в историята е мотивът на другостта, на противопоставянето “свои-чужди” чрез образите на отшелника, чешките преселници, недоверието към новите обитатели в имението “Хадли” (където се разиграха доста зловещи събития в “Жестокият месец”). Задружността си има цена – и известни условия, за да бъдеш приет в кръга на “своите”.
Луиз Пени обогатява сюжета с препратки към други литературни произведения – “Паяжината на Шарлот” на Е. Б. Уайт, “Уолдън” на Хенри Дейвид Торо, както и със стихове от Маргарет Атууд, Майк Фрийман, Ралф Ходжсън. Те се явяват важни парченца от пъзела и на моменти сякаш усложняват още повече подреждането му. Изкуството представлява широката културна рамка, в която може да бъде разгадано убийството, и едновременно с това е важно като огледало на вътрешния свят на твореца, израз на най-интимните му страхове, чрез които той бива манипулиран и доведен до трагичния си край.
Ако досега сте се наслаждавали на уюта и очарованието на спокойния живот в планинското селце, останали някак встрани от трагичните инциденти в предните истории, „Отровни думи“ ще ви накара да избягвате да я четете сами вечерно време. Ще попаднете в един съвсем различен непознат свят, в който властва страхът, а маските постепенно падат. Светът на митовете – призрачно красив, но и страшен в заблудите, които носи. А всяко развенчаване на мита е среща със себе си – невинаги приятна, но необходима.
В „Аз чета“ можете да намерите ревюта за всички излезли до момента романи на Луиз Пени – „Убийството на художника„, „Убийствено студена„, „Жестокият месец“ (от Милена и от Митко) и „Камъкът на смъртта„.
