Ян Валетов
След отвореното писмо на украинския писател Юрий Андрухович, публикуваме и писмото на рускоезичния украински автор Ян Валетов. То е публикувано в http://uainfo.org/ и говори за мястото на литературата в международните политически отношения, засяга проблеми, свързани с рускоезичното население на Украйна и имперските интереси на Русия.
автор: Ян Валетов
превод: Анна-Мария Христова
Уважаеми руски фантасти ,
Това писмо е насочено към всички вас: към вашия прокламатор и съвест Сергей Лукяненко, към вашия говорител в изгнание Николай Перумов и към неравнодушните към Украйна руски писатели, които, както разбирам, са велико множество из просторите на бившата ни обща Родина.
Ще говоря от свое име, за да не бъда упрекван в присвояване на истината. Който иска, може да се подпише. Който не иска … негов избор. Всичко е казано IMHO*.
Скъпи мои,
Колко е трогателно, че се безпокоите за нашата страна! С каква нежност я наричате историческо недоразумение! Колко съчувствено ни отправяте проклятия до трето коляно, съпровождайки ги с обвинения в предателство!
С какво предизвикахме такъв прилив на братска любов? Такова страстно желание да ни удушите в съседските обятия?
Да не би да се бъркаме във вашите вътрешни работи? Попречихме ви да се справите с Хoдорковски? Давали сме срок на протестиращите на Блатния площад? Събирали сме средства за Навалний? Поддържали сме Япония в желанието й да ви отнеме Курилските острови? Обяснявали сме ви как и при какви условия трябва да влезете в СОТ? Предупреждавали сме ви за създаването на Митническия съюз? Закривали сме ви транзита на газ към Европа? Шантажирали сме ви с цената на транзита? Кажете, спомняте ли си в нашето писателско съобщество да е имало такова насъскване срещи съседната държава – вашата страна? Аз, признавам си, не помня.
Кажете ми, скъпи колеги, какво ви засяга, че Украйна иска да се присъдени към ЕС? Защо толкова старателно повтаряте заключенията на ангажираните руски експерти и ни обяснявате за содомските опасности, които ни дебнат на Запад? Откъде се е зародила във вас тази дива анална фиксация? Или количеството на нестандартно ориентираните в Москва е по-малко от това в Париж и в Берлин?
Вашите читатели и почитатели, които не са пътували по-далеч от Турция, с наслада повтарят след вас, пътувалите и виделите, откровени глупости, а вие сякаш се наслаждавате, формирайки изопачена картина на света.
Разбирам, че защитавате своето уютно кътче, където вие сте гуру, автори на популярни книги и сценарии за сериалите на Първи канал. Вие трябва да си изработите позиция, трябва да сте в крак със събитията, да говорите тенденциозно това, от което се нуждаят работодателите ви. И аз бих ви оправдал, ако ставаше въпрос за прехраната ви – всеки трябва да яде и да пие. Страхувам се обаче, че вие сте искрени в стремежа си да направите нашата страна подобие на вашата. И това наистина ме притеснява.
Аз много обичах Русия, културата и езика й. Аз съм носител на този език и никога няма да пиша на друг.
Живея в рускоезичен град, семейството ми говори на руски. Но аз, семейството ми, приятелите ми владеем и украински, четем, общуваме, гледаме филми и предавания на украински, като цяло не обръщаме особено внимание на езика. Жена ми, която е израснала в Рибинск и не е изучавала украински език, отдавна не ме е питала за значението на някои малкоупотребявани думи и идиоми. Ние нямаме проблем с това. Децата ни, които учат в руски лицей, се справят прекрасно с руски, украински и английски – никой не ги напада. Само вие и необузданите националисти (да, да, да, и у нас има необуздани! Ние си го признаваме) говорите за непреодолимите езикови проблеми. Проблеми има, това е истина. Във всяка страна е пълно с идиоти, а идиотите са източникът на проблема. Но те са преодолими.
За да се отървем от тях, украинският език не трябва да бъде наричан „неезик“ или „развален руски“. Носителите на този език не трябва да бъдат заклеймявани като селяни или стадо. Всеки филолог знае, че украинският е по-близък до групата на европейските славянски езици от руския. За да се убедите, е достатъчно да се запознаете със старославянските църковни тексове, да се вслушате в речта на хърватите, словаците и чехите, поляците. И да престанете да гледате на нас отвисоко – ние не сме по-малките ви братя. Както започнах да разбирам, въобще не сме ви братя. За вас ние сме съседите в комуналката – можете да се изплюете в супата ни или да ни направите някоя мизерия. Вие упорито не искате да признаете правото ни сами да избираме своя път, опитвате се да ни представите като някакви малоумници, на които трябва да показвате правилния път.
Вие, господа, сте забравили, че ние не сме ви бащиния, не сме част от империята ви, не сме недоразумение, а отделна страна.
Господин Лукяненко, кажете, защо толкова упорито пишете за Украйна? Защо не се опитвате да помогнете на казахстанския народ? Все пак е родната ви страна. Съветвайте тях как да живеят. Научете ги, те така се нуждаят от интелектуалната ви подкрепа. Разкажете нещо хубаво за господин Назарбаев и семейството му, за династическото управление и преимуществата му, за превъзходството на азиатския модел на развитие пред европейския. Вие много им липсвате. А на нас, да си говорим честно, не успяхте да ни залипсвате.
Вие постоянно присъствате в медийното ни пространство. Украинските читатели обичат книгите ви и ценят писателския ви талант. Но ролята на писател на фантастични романи ви е станала безинтересна, приискала ви се е и друг вид слава. И вие решихте, че сте достатъчно мъдър и интелигентен, за да учите цял един народ как да живее. Похвално за писател на литература от нисък жанр, но имате ли моралното право? Да, вие казвате, че по този начин изразявате своята любов и пристрастие, но през последните 3 месеца вие толкова ярко и емоционално показвахте любовта си към нас, че ние се изморихме от нея.
Вие ни ненавиждате заради Майдана, заради наш вътрешен проблем. Проклинате ни до девето коляно, защото ние свалихме нашия украински крадец в нашата столица, с цената на кръв, пролята от нашите съграждани. Вие ни нарекохте нацисти и бандеровци, обвинявахте ни в русофобия, а ние просто въвеждахме ред в държавата си. Или направихме фатална грешка – не се знае. Но това е нашата държава и ние сами ще изберем какво да правим. А вие, господа руски писатели, има какво да разисквате в своята си страна – ограничете се до това.
Ние не сме нацисти, не сме бандеровци – ние сме граждани на Украйна. Говорещи на руски или на украински, но ние желаем доброто на страната си, обичаме я, имаме гражданска позиция. Чували ли сте, че всеки народ има правото да се самоопредели? Да, досега не сме достигнали до единство, но ще се постараем да обединим хората около проста и разбираема идея за изграждане на благополучна държава. Ще се опитаме да намерим общ език, каквото и да ни струва това. Щеше ми се руските медии да не се бъркат в делата ни, руските културни дейци да се занимават с проблемите на собствената си страна, а не с Украйна. Защото настоящата ескалация на напрежение в Крим и на Югоизток е резултат не само от необмислената езикова политика, но от дезинформацията от страна на руските телевизионни медии, безсрамните лъжи и мръсната пропаганда, приьоми, на които дори Гьобелс би могъл да се учи от Кисельов и Соловьов.
А сега за литературните дела.
Вие ни нарекохте поддръжници на Майдана, глупаци, казахте, че никога не бихте присъствали на украински фестивали, забранихте книгите ви да се превеждат на украински език. Жалко, защото имахте много почитатели сред украинските любители на фантастиката. А, както разбирам, и приятели. Предполагам, след изказаната от вас позиция, това количество доста се е смалило, въпреки че аз лично смятам, че човешките качества трябва да се разграничават от творческия талант. В събитията, които се случваха в Киев, вие видяхте само беснееща тълпа, а хората на улицата умираха за свободата и идеалите си. Знаете ли, беше пълно с рускоговорящи: учени, студенти, предприемачи. Нито куршумите на снайперите, нито “беркутовските“ дубинки , нито водното оръдие успяха да спрат рускоезичните украински патриоти. Там никой не се интересуваше от езика, на който говори събратът. Момчетата от Днепропетровск и Иванофранковск бяха рамо до рамо. Те не бяха излезли на улицата заради парите на вашингтонския областен комитет, а заради дълбоките си вътрешни убеждения, въпреки че на вас би ви било трудно да повярвате. Не знам дали вие можете да използвате завоювания с кръв шанс да промените историята си, но ние поне се опитваме. На добър път, господа руски писатели. Аз дори няма да предлагам на нашите организатори да ви обявяват за “persona non grata” на бъдещите ни събития, макар че за проклятията и оскърбленията, които ни нанесохте, би било заслужено. Вие се проявихте като истинските врагове на страната ни.
Решили сте да пречите на авторите ни да публикуват в руски издателства – това е ваше право. Съмнявам се, че някой адекватен писател би последвал съветите ви, но опитайте. Надявам се, че ще разкажете за успехите си по внедряване на цензурата на национален и идеологически принцип.
Не искате да ни виждате на събития в Русия? Използвайте цялото си влияние, за да не ни видите там. Мнението ви, както вече стана ясно, се формира не само от читателския интерес, ползите за издателствата и приоритети на общуването във фендома, но и от вътрешната политика на страна като Украйна. Всичко е подвластно на такива гиганти на мисълта като вас. А и в борбата за читатели и пазар това е добра тактика.
Искам да ви благодаря за това, че вие, верните бойци на идеологическия фронт, и вашето правителство направихте повече за националното самосъзнание в страната ни от най-отявлените ни националисти. Това, което се случваше в блогосферата, в интернет изданията, по руската телевизия и в печатните медии може да се нарече истинска агресия, информационна война, в която вие, Сергей [Лукяненко], и вашите съмишленици се издигнахте от ефрейтори до лейтенанти. Дали действията ви бяха продиктувани от вътрешните ви убеждения, или бяхте купени с парите на руския областен комитет? Или това са така актуалните напоследък във вашата страна имперски маниери?
Ние не сме съставяли черен списък на вашите поддръжници и няма да съставим такъв. А това, което правите вие, ще лежи на вашата съвест. Вие обичате и превъзнасяте Русия – в това няма нищо лошо. Но за вас да обичаш страната си означава да се опитваш да унизиш друга страна и в това няма нищо достойно за един писател и човек.
Слава на Украйна!
Ян Валетов е украински рускоезичен писател, лауреат на наградите „Интерпресскона“ за 2009 г., (за роман „Ничья Земля“) и „Звездного моста“ за 2009 г.
*imho – in my humble opinion, според скромното ми мнение – бел. прев.
