fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Юрий Андрухович: Ако светът наистина има край, то книгите са това, което ни дели от него

8 мин.
Uriy Andruhovich

Юрий Андрухович е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант, наричан още Патриарха на украинската литература. На български са издадени най-знаковите му романи – „Московиада“ и „Дванайсетте обръча“ (изд. „Парадокс“). Андрухович беше почетен гост на фестивала „София: Поетики“ 2013, който тази година протече под мотото „Поетики на кризата“. Вижте какво сподели писателят пред „Аз чета“  за протестите, за източноевропейската литература и за културата като есенция на човешкия живот.

Осъществявате същински „протестен туризъм“ – тъкмо пристигнахте от Истанбул в България и заварихте още една страна, обхваната от масови протести срещу властта. Каква според вас е ролята на книгите в подобни прояви – на миротворец или на подстрекател?

Трябва да се наблегне на мирния характер на протеста, а не на насилничеството. В Украйна от известно време сме приели, че неминуемо и ние ще стигнем дотам. Притеснителното в нашата ситуация е, че и управляващите, и обикновените хора са се примирили с мисълта, че тези протести ще бъдат кървави. Основната роля на писателя и като цяло на интелектуалеца в подобен момент е да настоява докрай за ненасилие. Заставам изцяло зад протестите, но те винаги трябва да са мирни – там, където властта побеждава чрез сила, не се случват хубави неща.

Дълг ли е протестирането?

Разбира се, ако един гражданин не харесва ситуацията в страната, в която живее, той трябва да изрази по някакъв начин позицията си. Това обаче не бива да става със съзнанието, че изпълняваш някакво задължение, а с идеята, че изразяваш лична позиция.

Освен с литература, Вие се занимавате и с музика…

Бих допълнил, че през последните години пиша литературни текстове, за да мога да си позволя да се занимавам с музика.

Каква е връзката между създаването на музика и създаването на литература?

За мен е изключително важно поезията ми да се изпълнява и на глас. Не ми е достатъчно стиховете ми да бъдат публикувани само в печатен вид, имам нужда от контакт с публиката, за да мога да проследя реакцията й. Преди много години заедно с мои приятели създадохме група „Бу-Ба-Бу“ именно за да се качим на сцената и да осъществим този контакт. Днешното музикално сътрудничество е развитие на тази линия.
Музикантите от групата, с която работя – „Карбидо“ – са много взискателни. Следваме определена схема – срещаме се няколко пъти годишно, работим, пътуваме на турне и след това се разделяме. Те имат свои собствени проекти, а аз – мои. Сътрудничеството ни продължава вече 7 години, които промениха из основи моето разбиране за музиката и ми помогнаха да започна да я чувам по-добре.

Вие сте източноевропейски писател, който обаче е успешен и на запад. В световен мащаб аутсайдер ли е източноевропейската литература?

Някои от източноевропейските явления ги няма на западноевропейския пазар, така че те присъстват по-скоро като елитарни прояви. Важен фактор е, че литературата на източните страни се пише на малки езици, които нямат глобално влияние.

Един автор, който е написал книгата си на испански или на френски, от самото началото има много по-добър старт от друг, който пише на български или на украински. Какво можем да кажем например за литературата на Естония или Литва? Аз съм убеден, че там се случват много интересни неща, за които светът просто не знае.

Ако такъв значим автор като Джеймс Джойс не беше англичанин, а да речем албанец, кой щеше да е чувал за него? Всички тези литератури не могат да разкрият своята дълбочина на света. Не бих казал, че това задължително е нещо лошо и трагично. Може би аутсайдерството е всъщност тайно лидерство?

Дали западноевропейският читател разбира източноевропейския писател?

Какво е западен читател и какво е източен писател? Не може да се обобщи толкова лесно. Ако говорим за Източна Европа, към нея гледат най-вече немците. Ние присъстваме в полезрението им, те знаят за нас, но не сме един постоянен фактор в тяхното съзнание.

У нас като че ли я няма тази мода на бестселърите.

Всеки национален пазар има свои собствени разбирания за това какво е бестселър. В Украйна например за такъв се счита роман, продаден в 10 000 екземпляра. При нас стандартът е такъв, че стихосбирка на млад автор се печата в 1000 екземпляра, а прозата се печата в 3000. Издателят е много доволен, ако се продадат 5000 бройки. В Русия пък огромният пазар и по-евтиното отпечатване на книгите са наложили 500 000 като тираж на един бестселър.

Сред приятелите ми преобладават хората, които не пишат бестселъри, a worstseller-и. Един от тях е датски автор и твърди, че върху неговото творчество са защитени много повече дисертации и научни трудове, отколкото са продадени екземпляри.

Можете ли да ни разкажете за някой украински бестселър?

Лина Костенко, наша много известна авторка, която се изучава в училищата и която по времето на СССР беше наричана „съвестта на нацията“, продаде последната си книга в тираж 120 000. Преди да излезе въпросният роман, Костенко не беше писала нищо в продължение на 20 години. Изведнъж на 81 години съобщи, че ще публикува роман, и новината за това предизвика истински фурор в литературните среди.

Какъв е сюжетът на книгата?

Романът се нарича „Записки на лудия украинец“ (2010 г.) и в него Костенко прави паралел с Гогол и произведението му „Записки на един луд“. Главният герой на книгата й е компютърен специалист, а съпругата му е филолог и пише дисертация за Гогол. Двойката изживява една постоянна криза, като през цялото време компютърният специалист следи и цитира новини от интернет. Всички тези материали, които той чете, водят до общите заключения за това, което се случва в Украйна.

Бих казал, че книгата не е особено убедителна. Лина Костенко е на 83, а главният й герой е на 35 и е програмист – професия, която тя не познава добре. Несъответствието е особено видно, когато персонажът, бидейки програмист, не прави нищо друго, освен да се рови в интернет, а това го може всеки, компютърен специалист или не. В Украйна обаче е много опасно да се изрази критика към този роман. Някои мои приятели си позволиха да споделят открито своето отрицателно мнение за книгата и веднага бяха причислени към „враговете на народа“. Разрази се истинска буря срещу тях, заради това, че са си позволили да се изкажат срещу Лина Костенко.

Това е комплекс на патриархалното общество, което постоянно се нуждае от някаква висша фигура, някакъв светец. Е, в Украйна си имаме света леля за тази цел.

Dvanaisette obracha - Uriy AndruhovichВ романа Ви „Дванайсетте обръча“ персонажите Ви се събират под надслова „ГЕРОИ НА БИЗНЕСА – ЗА ГЕРОИТЕ НА КУЛТУРАТА“.
Кои са тези герои на културата – обикновени хора или интелектуалци?

Във всеки човек може да съжителстват едновременно обикновеният човек и артистът. Вземете например поетите – те не се намират в състоянието, в което творят, през цялото време. Може цял живот да живееш нормално и внезапно да дойде денят, в който се случва да напишеш пет гениални стиха и тогава изведнъж се превръщаш в поет.

Има хора, които просто усещат своите креативни способности и други, които не ги долавят и съответно не ги изявяват.

А каква е мисията на героя на културата?

Смятам, че културата е есенцията на човешкото. В природата всички растения и животни минават без култура, защото са заети с оцеляване. В своето съществуване човекът пък се стреми към по-високо качество не на оцеляване, а на живот, и именно този стремеж намира своя израз в културата. В този смисъл, героите на културата са истинските воини на човешкия род.

Книгите ще спасят ли света?

Не, няма да го спасят, но по някакъв начин ще задържат неговото западане. Ако светът наистина има край, то книгите са това, което ни дели от него.