Пааво Мацин е роден през 1970 г. в Талин. Завършва естонския Теологически институт и започва работа като учител, но усетът му към литературата го превръща в уважаван литературен критик. Ранните си книги издава сам и в малък тираж. Те са своеобразен експеримент на форма и съдържание и въвеждат в естонския литературен живот теми като алхимията, гаданието, мистиката и пародията с тях. Романът „Дискотека „Гогол“ му печели Европейската награда за литература за 2016 г. Понастоящем живее в покрайнините на Вилянди – богат на история град, който го вдъхновява за отличения роман.
Мацин дойде в България в края на май, за да участва в „Дни на Европейската награда за литература“, организирани от издателство „Парадокс“ в рамките на Пролетния базар на книгата. Срещнах се с него преди събитието и тениската му веднага ми направи силно впечатление – на нея се виждаше надписът „Дискотека „Гогол“ от корицата на българското издание. Той ми подари значка със същия надпис, а носеше и малки бутилчици алкохол с такъв етикет. Докато си говорихме, извади от чантата си и ми показа още пет-шест чуждоезични издания на романа, с които очевидно много се гордее. И има защо.
Расте ли интересът към се естонската литература? В страната Ви съществува ли целенасочена политика за популяризирането ѝ?
Естонската литература е литература на една много малка страна. Имаме автори, които се продават много добре във Франция, а и живеещи в Естония руски писатели, които са много добре приети в Русия, и там книгите им се продават доста успешно. Половината население на Талин всъщност се състои от етнически руснаци, а руснаците имат много добра проза.
Важно за Естония е да присъства на големите книжни панаири във Франкфурт, Лайпциг, Финландия и т.н. От друга страна обаче, получаването на Европейската награда за литература, на която станах носител през 2016 г., е нещо още по-полезно. На панаирите идват много хора и изобщо не е ясно дали ще ти обърнат внимание, докато покрай Наградата информацията за дадена книга стига много по-надалеч и хора от различни страни започват да се интересуват от нея.
Какви са тенденциите към момента в естонската литература?
В Естония има някои популярни теми – в момента това са дистопиите или книги-прогнозистика, разглеждащи темата за бъдещето. В тях обикновено се разказва какво би се случило след десет или двайсет години. Писателите сякаш се опитват да правят предсказания. Много такива футуристични книги излизат в момента – разглежда се, да речем, конкретен район от столицата и сюжетът на книгата е за това как би изглеждал този район и как биха живели хората в него след десет години.
Как преминахте от писането на авангардни творби към такива в по-традиционните жанрове?
В началото на своята кариера бях пълен авангрдист, но ми се ще да мисля, че и сега подбирам теми, характеристики и стил, в които все още им нещо от моя младежки авангардизъм. Да си авангардист е трагична съдба за писателя. В един момент реших, че трябва да напиша голямо произведение – роман. И това беше правилно решение.
Защо избрахте да „възкресите“ точно Гогол в романа Ви „Дискотека Гогол“?
Гогол има една повест – „Вий“, в която е пълно с вещици и действието се развива в стари църкви. Когато бях малък, гледах съветски филм на ужасите по тази повест. В него не можеше да се разбере какво конкретно е страшното, къде е коренът на ужаса, но цялата атмосферата го излъчваше. Много ме впечатли този базов ужас, затова започнах да развивам същата атмосфера. В книгата ми „Дискотека „Гогол“ руският писател става от гроба. Той е една мистична личност, която се разхожда по улиците и задава въпроси на хората от града. При срещата си с Гогол всеки от тях се среща със своята същност и собствените си страхове. Сякаш Гогол знае всичко.
Снимка: Priit Mürk / Müürileht
Срещали ли сте някакви критики или бурни реакции от страна на читателите, че сте намесили името на един класик от ранга на Гогол в книгата си?
Да, много упреци имаше по този повод. Книгата ми беше издадена в Литва тази година и един литовски критик веднага ми написа писмо, което всъщност беше адресирано до самия Гогол, за това как аз го използвам. Беше много интересно. Но реакцията в различните страни е различна. В Дания отношението беше много добро, но имаше две критични статии, чиито автори бяха възприели романа като политическа проза. В Унгария преводът беше особено добър и в края на книгата дори бяха поместили речник със сложните думи.
Вярвате ли, че нещо от случващото се в романа може да стане реалност някой ден?
Вече съм виждал романа въплътен в живота, понеже по него беше направена театрална постановка. Но той е предназначен за четене и не бих искал нещата, описани в него, да се сбъднат. В книгата населението на Естония се състои само от руснаци, което е един вид предупреждение. Не бих искал това да се случи. „Дискотека „Гогол“ може да се възприеме точно като роман-предупреждение.
Как повлия на кариерата Ви Европейската награда за литература, която спечелихте през 2016 г.?
Много силно. Благодарение на Европейската награда за литература книгата ми започна да се превежда на различни езици, досега на пет-шест, а предстои и на още. Написах романа през 2014 г. – преди пет години, но сега съм тук, разказвам ви за него и това е страхотно.
Откъс от „Дискотека „Гогол“ можете да прочетете тук. Видео от дискусията на Пааво Мацин и Калин Терзийски за пресечната точка между реализма и фантастичното ви очаква тук.
Снимка на публикацията: Stanislav Moškov
