fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъси

Антиутопия и пародия на антиутопичното в „Дискотека „Гогол“ от Пааво Мацин [откъс]

6 мин.

„Дискотека „Гогол“ от Пааво Мацин е едно от предстоящите заглавия в каталога на издателство „Парадокс“. Очаква се да се появи в книжарниците през април, а авторът ще гостува в България по време на Пролетния базар на книгата.

След опустошителна война с НАТО, имперска Русия е сложила край на естонската независимост, естонците са се превърнали в мижаво малцинство в собствената си родина, залята от преселници от Изтока, а шареното ново население е изключително криминално по своя характер. Това е паралелната реалност (или пък близкото бъдеще?), в която е поставено действието на романа „Дискотека „Гогол“ от естонския писател Пааво Мацин, отличен с Европейската награда за литература (2016).

И все пак книгата не се фокусира върху този национален апокалипсис, а по-скоро върху внезапната поява в пасторалния градец Вилянди на възкръсналия от мъртвите класик на руската литература Н. В. Гогол, към чийто образ авторът добавя елементи от Иисус, Воланд, и дори Голема. Както може да се очаква, говорещият в притчи Голем-Гогол докарва локалния интелектуализъм до точката на кипене и обръща с краката нагоре живота на маскарадното общество на Вилянди.

„Дискотека „Гогол“ е едновременно антиутопия и пародия на антиутопичното, а самият Пааво Мацин отбелязва, че докато е пишел книгата, е изпитвал един вид колективен психологически страх от подобен бъдещ сценарий: усещане, бъкащо от изключително гоголевски фантоми и герои.

Прочетете откъс от романа при нас.

В залата взе една студена бира и ритна кашона към музикалния шкаф зад бара. Дългоочакваното музикално шоу просто нямаше да се състои. На дивана насред помещението седеше непознат възрастен господин в старомоден костюм и кротко настояваше за нещо.

Тук всичко напомняше филмов епизод със съответните действащи лица, Вася просто тръсна глава и отново широко отвори очи… Дребният старец, по чийто старомоден костюм се редяха като на верижка през гърдите дървесни тресчици, все така се взираше нанякъде и не отместваше поглед…

– Good pless juu! – вдигна Вася бутилката към непознатия.

Дявол да го вземе! Който и да беше той, ясно е като бял ден, че навярно е свекър на Катерина или може би друг от роднините ѝ. Чужд човек на тяхната територия, в салона на техния клуб? Вероятно малко нощно забавление, колкото роднините да не се забравят. Но не… каквото и да е станало, навярно тя иска да го обсъди с някого като в храм или да чуе нечие съчувствие. Човекът си е човек, макар по външния му вид да не може да се разбере дали е звяр или цвете…

Вася понечи да си вземе още една бира, но тайнственият господин се оказа точно зад гърба му и помоли за място на масата. И уж смотолеви името си, но нищо не му се разбра.

– О, аз също съм алкохолик и ви съветвам да не се отказвате, особено при строителството на храмове – посъветва Вася тази мистериозна личност.

Ръцете му се оказаха татуирани с прастари, много известни някога символи на прибалтийските немци, преплетени с женски имена и семейни гербове, чак до един лилав крокодил със запалена цигара. Той приятелски протегна ръка и улови Вася под лакътя. Този път костюмът му изглеждаше много елегантен…

– Няма измъкване оттук! – заяви непознатият, докато мъкнеше Вася към вратата на тоалетната.

Така Вася се запозна с Гогол!

Дявол го взел! Вася тръсна глава! На една от масите лежеше дебела книга с кожена подвързия, с етикет: „Албум“. Нещо като развлечение за гостите на локал „Роман“, но вероятно бяха вписани само имената на по-важните персони.

Пааво Мацин (снимка: esztorszag.hu)

Карай! Бирата имаше вкус на вода или по-скоро на сок от тиква, но Вася изобщо не придиряше. Панталоните на стария човек бяха с ясно очертани ръбове – приличаха на онези алпийски зъбери, между които жужаха куршумите на фашистите и разнасяха фантастичната музика от Ада, която срива всичко по пътя си. Положението се влошаваше. Вероятно инициатор беше Катерина, в стремежа си да въвлече в мисията им чуждестранно лице, но все едно кой и откъде беше този, стига да можеше да подпомогне идеята на Вася да строи храмове.

Планът ми е да се издигне храм-паметник на Джон Ленън, ако това може да се сметне за бъдещо намерение – и Вася извади от джоба си керамичен макет на храм, който тропна върху кожената подвързия на албума върху масата.

О-хо-о! – невзрачният старец изглеждаше смаян и страшно заинтересован. – И къде точно ще се намира този прекрасен дворец?

Вася се успокои и с обикновения си ентусиазъм заразказва за плановете си – сграда на девет етажа с дължина деветдесет метра, с външен асансьор във вид на подводница, но много надежден и тъй нататък, и тъй нататък. Надявал се на финансиране от мастит московски богаташ, милионерът Еери Мамутов – за всеки случай Вася допълни, че стените ще бъдат от масивно стъкло, а през тях ще се вижда как три мечета играят сред природата, а и статуята на самия Ленън, защото така хората ще се чувстват близо до поета и неизменно свързани с природата. Старецът слушаше с напрегнато внимание и поклати глава, а татуираният на врата му крокодил с димяща цигара в уста застрашително се разшава.

Вася размаха макета на храма джобен формат и в следващия момент го осени смайваща ума идея – не би ли било възможно веднъж в годината, примерно в деня на смъртта на Джон Ленън, целият храм да бъде вдиган във въздуха, например с хеликоптер. Образът на великия певец би бил символ, пътеводен знак, а за мечетата ще им трябва дресьор, че и чистач, за да събира отпадъчните им продукти, да върви подире им с кофата, която ще е, разбира се, изящна и красива.

Снимка на публикацията: Хендрик Осула

Programa Tvorcheska Evropa