Още една от поредиците в библиотеката ми приключи. Петата за няколко месеца. 2014 се оказа годината на изненадващите развръзки и трескавото прелистване на финални страници. Започвам да си мисля, че през идната 2015 няма да има какво да очаквам с нетърпение от книжната тийн вселена… което са глупости, разбира се. Хубавото на young adult литературата е, че постоянно пращи от вдъхновение и бълва нови и нови вълнуващи заглавия, така че си обещавам да не тъжа дълго за свършека на поредицата „Гриша“.
Лий Бардуго е авторка, която ме заинтригува с положителната градация на качеството на творбите си и осезаемото развитие на героите в тях. Трилогията, вдъхновена от руския фолклор, ставаше все по-добра и по-добра с всяка следваща книга. В началото „Сянка и кост“ ми се стори колеблива, макар и приятно написана, и не бях съвсем сигурна дали искам да продължавам нататък. Бардуго обаче набра скорост с много силната втора част „Престол и щурм“, която искрено ме впечатли. Сега писателката слага триумфален завършек на серията с „Падение и подем“ (изд. „Егмонт България“). Не бъркайте обаче „триумфален“ с „щастлив“. Хепиендът вече не е на мода.
„Падение и подем“ е арената на решаващия сблъсък между Призоваващата слънцето и Тъмнейший. Светицата и еретикът се изправят един срещу друг за последен път, но оръжията им не се ограничават единствено до светлината и мрака. Всеки изпитва волята на другия, проучва слабостите на сърцето му и нанася невидими удари по самата му същност – атаки, които поразяват по-болезнено и от смъртоносната техника Сеч.
За да събере всичката мощ, която й е нужна, Алина ще трябва да се сдобие с третата муска на Морозов – митичната жар-птица. Призоваващата слънцето обаче повече не може да се залъгва, че стремежът й да достигне пълния си потенциал е само и единствено за доброто на Равка. Плашещата истина, че тя и Тъмнейший са единствени по рода си създания, обречени на самота и неразбиране заради неописуемата си сила, надвисва над нея и се превръща в извор на съмнения и страх. Много въпроси очакват своите отговори. Какво всъщност е Алина – светица, царица, измамница? Ще успее ли да унищожи веднъж завинаги Долината на смъртната сянка, проваления експеримент на Тъмнейший? Ще спаси ли Равка… и заслужава ли изобщо спасение тази пропита с кръв и болка земя?
В последната книга от поредицата си Лий Бардуго ни поднася най-много изненади и обрати. Заглавието доста добре отразява случващото се между кориците – надеждата е пометена от трагедията, трагедията бива изтласкана от смелостта, смелостта е потушена от страха, страхът е прокуден от силата… Падение и подем се редуват и държат читателя в напрежение кое от двете ще надделее накрая. Разбира се, отговорът не е еднозначен, но нали в това се състои добрият финал? Да се чудиш известно време след разгръщането на последната страница дали си изцяло удовлетворен, да разсъждаваш над съдбите на различните герои, да тъжиш или да се радваш за любимците си.
Интересно ще ми е да видя какво ще сътвори Лий Бардуго от сега нататък. Очаквам с любопитство следващите й романи, дано отново използва интересна отправна точка за тях, подобно на руските мотиви в досегашните й истории. Подочух, че новата й книга The Dregs, която се очаква да излезе през 2015 г., ще се развива в същата вселена като „Гриша“, но… предполагам, че ще почакаме и ще видим.
Прочетете още ревютата на „Сянка и кост“ и „Падение и подем“ – първите две книги от поредицата „Гриша“.
